Развиващите се икономики, които се опитват да си проправят път в редиците на богатите, са изправени пред безкрайна серия от неуспехи през последните години.

Търговското напрежение, пандемията, сътресенията във веригата за доставки, инфлацията и войната им нанесоха сериозни удари.

През последните три години повече от половината от населението на развиващия се свят живее в страни, където ръстът на доходите изостава от този в Съединените щати. Това се случва за първи път от 80-те години на миналия век насам, пише The Economist.

Международният валутен фонд прогнозира, че икономиките на развиващите се пазари ще се увеличат с 3.8% тази година и с 4.4% през 2023 г. И двете прогнози обаче бяха преразгледани рязко в низходяща посока спрямо миналата година и не достигат средния годишен темп от 5% в десетилетието преди COVID-19.

А в същото време изглежда все по-вероятно последните години за по-бедните страни по света, характеризиращи се с период на бавен растеж, повтарящи се финансови кризи и социални вълнения, да се превърнат в изгубено десетилетие.

Развиващите се икономики и преди са преживявали много възходи и падения. През 60-те и 70-те години на миналия век те се радват на бърз растеж, който захранва оптимизма по света. Но добрите времена са последвани от това, което Уилям Истърли от Нюйоркския университет описва като "изгубените десетилетия" през 80-те и 90-те.

За десетте години до 1990 г. годишният растеж на БВП на човек от населението средно за развиващите се икономики пада под нулата. От края на 90-те години нататък започва нов бум, който възражда очакванията за икономическия потенциал на развиващия се свят.

Отскоро обаче махалото отново се засилва в обратна посока и растежът се оказва по-труден за постигане. Развиващите се пазари са изправени пред структурни пречки, като по-строги условия на финансовите пазари и променящи се търговски модели, напомнящи тези, с които се сблъскват през 80-те и 90-те години на 20-и век.

Финансовият натиск представлява една от най-острите заплахи. В началото на 80-те години на миналия век Федералният резерв повишава драстично лихвените проценти, докато се опитва да укроти инфлацията.

За бедните икономики, които взимат големи заеми в предходните години, последвалото затягане на финансовите условия и укрепването на долара се оказват твърде тежки и следва вълна от дългови и банкови кризи.

Защо огромните баланси на централните банки се превръщат в проблем?По време на пандемията от COVID-19 мощта на централните банки се прояви по възможно най-силния начин

Някои от тези фактори оказват влияние и днес. И публичният, и частният дълг в развиващите се страни нарастват стабилно като дял от БВП след 2010 г. и се увеличават допълнително по време на пандемията.

Съотношението на публичния дълг в икономиките със среден доход сега е на рекордно високо ниво, а задлъжнялостта в най-бедните страни се е повишила до изтощителните нива от 90-те години на миналия век.

От над 70 страни с ниски доходи в света, повече от 10%, включително Чад и Сомалия, вече са изправени пред неустойчиво дългово бреме. Други 50%, включително Етиопия и Лаос, са изложени на висок риск да изпаднат в подобна позиция, според Световната банка. Преди десетилетие само около една трета от бедните страни са изложени на висок риск от държавен фалит.

Нахлуването на Русия в Украйна предизвика скок в разходите за храна и енергия. Пшеницата и олиото са с около 50% по-скъпи, отколкото преди година. За страните вносителки това увеличава фискалните разходи за хранителни и енергийни субсидии, източва валутните им резерви и пречи на икономическия растеж.

Повишаващите се цени засилват и натиска върху централните банки в богатия свят да затегнат паричната политика. Инвеститорите очакват Фед да повиши базовия си лихвен процент с близо три процентни пункта през 2022 г. Това би било най-голямото годишно покачване от началото на 90-те години насам.

А ако се вземе предвид и ефекта от свиващия се баланс на Фед, затягането тази година може да се окаже най-драматичното от 80-те години на миналия век.

Капиталовите потоци се насочват към САЩ, за да се възползват от по-високите лихвени проценти, в резултат на което доларът се засилва. Той поскъпна с над 10% през последната година, а разходите за покриване на дълговете на развиващия се свят нарастват успоредно с тази тенденция.

Доходността по дълга в твърда валута на средната развиваща се икономика се е повишила с повече от една трета от лятото на 2021 г. насам. Делът на емитентите с облигации, търгуващи се на проблемни нива, се е увеличил повече от два пъти до малко над една пета, според МВФ. Това включва държави, като Украйна, Египет и Гана.

Въпреки това системните кризи, характерни за предишните загубени десетилетия, могат да бъдат избегнати, пише още изданието. Много икономики със средни доходи са засилили финансовата си защита от 80-те години на миналия век чрез увеличаване на валутните резерви, например. Инвеститорите пък са по-взискателни, което намалява риска от по-широко разпространение.

МВФ: Бедните държави имат нужда от нови механизми за подкрепаРязкото поскъпване на храните и енергията в световен мащаб заради войната в Украйна се отразява най-тежко на бедните страни, предупреждават от институцията

По-голямото притеснение е, че дълговете ще засегнат растежа, като ограничават възможността на правителствата да намалят данъците и да инвестират в образование и инфраструктура. Другият проблем е свързан със световната търговия. От 1960 до 1980 г. търговията със стоки като дял от световния БВП се удвоява от 9% на 18%, а през изгубените десетилетия се понижава.

След това търговията отново нарасна, тъй като глобалните вериги за доставки се разширяват, особено в Източна и Югоизточна Азия. Но тази взаимосвързаност отново е изложена на риск. Геополитическото напрежение, националните протекционистични кампании и опасенията относно надеждността на веригата за доставки могат да натежат върху търговията, намалявайки възможностите на бедните икономики да заемат технологии и ноу-хау от чуждестранните фирми и да продават на богатия свят.

Глобалната икономика ще пострада и от забавянето на най-големата развиваща се държава, която е и основният двигател на растежа в света - Китай. Между 1970 и 2000 г. на САЩ и Европа се пада почти половината от растежа на световния БВП.

По този начин рязкото и продължително забавяне на растежа на богатия свят, което започва през 70-те години на миналия век, натежава силно върху глобалната икономика и перспективите за развиващия се свят.

Тенденцията се обръща в началото на 21-и век, тъй като експлозивната експанзия в Китай превръща страната в по-силен генератор на глобалния растеж, отколкото Америка и Европа, взети заедно. Скромно забавяне в Китай до темпове на растеж на БВП от около 5% няма да обрече световната икономика на стагнация.

Драконовските локдауни заради COVID-19, продължителният срив на пазара на имоти и потенциалните геополитически трусове обаче могат да нанесат големи щети.

Някои развиващи се страни обаче ще се възползват от задаващата се ера на стагнация, пише още The Economist. Компаниите, които се опасяват от зависимостта си от Китай, биха могли да преместят производството на други места с ниски разходи.

Богатите страни, надяващи се да попречат на по-бедните да се приближат до политическата орбита Русия и Китай, биха могли да намалят търговските бариери и да увеличат инвестициите в чужбина, като по този начин повишат перспективите за икономически растеж. Високите цени на суровините пък ще подпомогнат износителите на храни, енергия и метали.

Но като цяло по-високите дългове и пропуснатите инвестиции в човешки и физически капитал през последните няколко години ще имат тежки последици. МВФ прогнозира, че брутният вътрешен продукт на развиващия се свят в края на 2024 г. ще остане с около 5% под потенциалните си нива отпреди пандемията.

За сравнение, БВП в по-голямата част от богатия свят се очаква да бъде с по-малко 1% под предпандемичните прогнози.