Ако Великобритания и Уелс трансформират своето земеделие и преминат изцяло на органично производство, без употреба на изкуствени торове и фуражи, въглеродните емисии в световен мащаб ще се увеличат. Това твърдят британски учени, цитирани от BBC.

В регионален план преминаването към екологично чисто земеделие намалява парниковите емисии, но в същото време ще доведе до драстично понижение в количеството на произвежданите хранителни продукти.

Това търсене ще трябва да бъде компенсирано с внос, за чието производство ще трябва да се използва пет пъти повече обработваема земя. Това ще доведе до ръст на въглеродните емисии с 21%, в сравнение с ковенционалното селско стопанство, се посочва още в изследването.

В момента земеделието и животновъдството генерират около 9% от емисиите на парникови газове във Великобритания, като с най-голям принос са производството на изкуствени торове, метанът, който селскостопанските животни изпускат в атмосферата, и промените в почвената структура на обработваемите площи.

При преминаване към изцяло органични способи за обработка на земята и изхранване на добитъка емисиите ще паднат с около 20% в земеделието и с около 4% в животновъдството. Но в същото време продукцията в количествени измерения ще намалее с поне 40 на сто, в сравнение с конвенционалното селско стопанство.

Ако няма драстични промени в хранителния режми на британците, този дефицит в предлагането ще трябва да бъде компенсиран с вносни продукти, но за това ще трябва да се разширят обработваемите площи в държавите-производители.

И тъй като в повечето от тях фермерите не могат да се похвалят с толкова висока производителност, колкото тези в Англия и Уелс, за същото количество продукция ще им е необходима пет пъти повече земя.

Преобразуването на необработваемите площи в земеделски земи обаче намалява количеството на въглеродния диоксид, който се складира в почвата и го изпраща в атмосферата.

"Ако няма промяна в хранителните навици и търсенето остане на настоящите си нива, при преминаването към изцяло органично селско стопанство ще са ни необходими около 6 милиона хектара допълнително", казва Филип Джоунс от университета в Рединг, който е един от авторите на проучването.

По думите му много от тези продукти ще се внасят от Европа и от други места по света, което ще увеличи транспортните разходи и общия въглероден отпечатък за британското потребление.

В крайна сметка, глобалният ефект ще бъде увеличаване на въглеродните емисии с 21%.

Има обаче и експерти, които не са съгласни с тази теза. Според Роб Пърсивал от екологичната организация Soil Association допускането, че биоземеделието увеличава парниковите емисии е грешно, тъй като то не взима предвид съпъстващата промяна в хранителните навици, без която тази трансформация на практика е невъзможна.

Авторите на научния доклад, който изследва потенциалния ефект от преминаването към биоземеделие, обаче защитават тезата, че до този момент покупките на органични продукти и биохрани са по-скоро изключение и са характерни за малки, изолирани групи, а не за масовия потребител.

"Изследването демонстрира икономическите ограничения в селското стопанството. То се базира на сложен икономически модел, който взима предвид всички фактори при производството на земеделски стоки и прогнозира с голяма точност какви биха били последиците от премахването на азотните торове и преминаването към стопроцентова органична обработка на земята", казва Ейдриън Уилямс от университета в Кренфийлд.