Диктаторите са по принцип доста заможни хора. Голяма част от парите им е "приютена" в сейфовете на европейски банки. Но това явно не вълнува особено ЕС - блокирането на "диктаторските" сметки отнема седмици, дори месеци.

"Ако искаме да се борим срещу диктаторите, трябва да действаме бързо, а не със скоростта на охлюв" - каза пред телевизия ARD председателят на фракцията на германските социалдемократи в Европарламента Мартин Шулц. Причина за недоволството на Шулц е мудността, с която ЕС блокира банковите сметки на лидерите на Либия, Тунис и Египет.

Сметките на Мубарак са все още непокътнати

В случая с бившия президент на Тунис Бен Али Брюксел имаше нужда от цели три седмици след бягството му от страната, за да спре достъпа до банковите му сметки. При либийския лидер Кадафи става дума за две седмици след началото на бунтовете срещу него, а в случая с бившия президент на Египет Хосни Мубарак това все още не се е случило.

За разлика от ЕС, Швейцария действа значително по-бързо - тя блокира сметките на Мубарак само половин час след оттеглянето му от властта. За предаването "Репорт Майнц" на германската телевизия ARD швейцарската президентка Мишлен Калми-Рей заяви:

"Ние искаме нелегално придобитите пари да се върнат обратно при народа, на когото принадлежат. В случая с Мубарак действахме много бързо, защото се опасявахме, че може да има движение по сметката."

Четвърт час - много или малко?

Шефът на базирания в град Базел Institute on Governance проф. Марк Пийт е също разочарован от мудността на ЕС: "Това е наистина недопустимо, защото за трансфер на парична сума по електронен път са достатъчни 15 минути, а за да се проследят и върнат парите, е необходима близо година."

Подобно е и мнението на близкоизточния експерт Гюнтер Мейер, за когото нерешителността на ЕС е дала възможност на диктаторите да прехвърлят парите си в "по-сигурни" банки, което от своя страна означава огромни загуби за икономиките на Либия, Тунис и Египет.

Източник: Дойче Веле