Защо Европа иска Германия да "развърже кесията"?

841
Защо Европа иска Германия да

© Pixabay

Еврозоната има проблем - най-голямата икономика във валутния съюз, Германия, е на ръба на рецесията.

А дебатът за това дали Берлин трябва да "развърже кесията" и да увеличи държавните разходи, в опит да стимулира растежа, става все по-актуален, пише BBC.

През второто тримесечие на 2019 г. германската икономика отчете спад от 0.1 на сто. Засега еврозоната все още отчита ръст, макар и минимален, но негативните ефекти от забавянето на нейния икономически "локомотив" - в лицето на Германия, вече се усещат и в останалите държави.

Големият въпрос е дали германското правителство или Европейската централна банка могат да направят нещо по въпроса.

ЕЦБ вече предприе мерки за разхлабване на монетарната си политика, като свали лихвите до ново историческо дъно и обеща да рестартира програмата си за директно изкупуване на облигации. Но някои икономисти се съмняват в ефективността на тези инструменти.

Според скептиците централните банкери вече са изчерпали възможностите си за влияние върху икономиката на Стария континент и сега е ред на политическите лидери.

Тази гледна точка се споделя и от досегашния президент на ЕЦБ Марио Драги, който вече предаде поста на своя наследник Кристин Лагард. Тя също заяви пред Европейския парламент през септември, че има правителства, които могат да използват "фискалните си буфери" и да засилят държавните инвестиции в транспортната и дигиталната инфраструктура, за да предовтратят потенциалната рецесия.

Тя не спомена конкретните държави, които има предвид, но даде да се разбере, че становището ѝ валидно за повечето от членовете на валутния съюз. Германия е най-очевидният пример, тъй като от 2012 г. поддържа бюджетен излишък, а данъчните постъпления в държавната хазна надвишават публичните разходи.

Главният икономист на Международния валутен фонд Гита Гопинат е категорична, че държави, като Германия, трябва да се възползват от ниските лихви и да инвестират активно в социални и инфраструктурни проекти.

Тя се аргументира и с факта, че в момента лихвите по германските държавни облигации са отрицателни, което означава, че пазарните участници на практика си плащат, за да финансират правителството в Берлин.

На същото мнение е и германският икономист проф. Петер Бофингер от института във Вюрцбург. Той коментира пред BBC, че нетните публични инвестиции в германската инфраструктура, след приспадане на текущите разходи за поддръжка на съществуващата, са отрицателни.

"Транспортът е в изключително лошо състояние, а това е последица от дългогодишната липса на инвестиции", казва той. По думите му би било огромна грешка, ако управляващите не се възползват от благоприятните условия на облигационния пазар и не увеличат публичните разходи.

Светът иска повече стимули – готови ли са правителствата?Централните банки се оплакват, че нямат възможност да понижават лихвените проценти, които вече се намират на историческо дъно и е време фискалната политика също да влезе в действие


Той смята, че ако всички държави по света започнат да се придържат към политиката на нулеви бюджетни дефицити, глобалната икономика ще преживее истиниска катастрофа. Проф. Бофингер припомня, че към момента само две други държави от клуба на Г20 поддържат положително бюджетно салдо - Русия и Южна Корея.

Но въпреки убеждението си, че са необходими повече инфраструктурни инвестиции, той не смята, че те ще успеят да стимулират икономическия растеж в краткосрочен план, тъй като строителния секторт, така или иначе, работи почти на пълен капацитет.

Според него данъчните облекчения за бизнеса в подкрепа на частните инвестиции са по-ефективен инструмент и именно там Германия изостава от останалите развити икономики.

Германският консервативен подход към публичните финанси обаче има и своите защитници. Сред тях е директорът на базирания в Мюнхен икономически институт IFO Клеменс Фюст.

Той не смята, че страната е изправена пред траен икономически спад, макар че е възможно да изпадне в техническа рецесия, която икономистите дефинират като две поредни тримесечия на отрицателно изменение на БВП.

Според Фюст германската икономика работи при пълна заетост и не се нуждае от допълнителни стимули. По думите му страната може и да има нужда от засилване на държавните инвестиции в транспортната и телекомуникационната инфраструктура, но при всички положения е в много по-добра позиция от повечето европейски държави.

Той счита, че забавянето на някои от ключовите проекти не се дължи на липса на финансиране, а на съпротивата на част от гражданите и политическите партии.

Фюст е категоричен, че политиката на "нулев дефицит" е изиграла много положителна роля в годините след финансовата криза, когато нивото на държавния дълг е надвишавало брутния вътрешен продукт. Според него тази "спирачка" все още е полезна, тъй като ограничава възможността за "авантюри" с парите на данъкоплатците.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg