Защо Европа не харесва технологичните гиганти?

1427
Защо Европа не харесва технологичните гиганти?

© снимка: Pixabay

Статистиката показва, че 19 от всеки 20 европейци ползват Google, когато търсят нещо в интернет. Еврокомисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер обаче не е сред тях. Тя използва конкурентната търсачка Qwant, която твърди, че не събира лични данни от потребителите за комерсиална цел.

Датчанката не ползва Google Maps, Gmail или който и да било друг продукт от гамата на Alphabet, защото смята, че има други алтернативи, които "не нарушават личното ѝ пространство", пише The Economist.

Изданието цитира изказването на Вестагер по време на технологичния форум SXSW в Остин, Тексас. Тя каза още, че хората не си дават сметка за цената, която плащат, използвайки услугите на големите интернет компании. 

"Може и да не плащате в кеш, докато "лайквате" някоя снимка или докато питате Алекса колко тежи една чаша масло, но всъщност за т. нар. "безплатни" услуги, които ползвате, плащате с личния си живот", заявява с известен патос еврокомисарят.


Тя не е единствената, която се отнася с подозрение към големите технологични компании, като Alphabet, Apple, Amazon и Facebook. Нарастващото им влияние и огромната база данни, с която работят, накара правителствата и от двете страни на Атлантика да затегнат регулациите през последните няколко години.

В Европа има и друг проблем - администрацията смята, че американските гиганти не плащат достатъчно данъци на Стария континент.

Притеснения има и за контрола върху съдържанието, какъвто бе случаят с безпрепятственото разпространение на видеото с терористичното нападение в Крайстчърч. Много хора считат, че социалните мрежи би трябвало да имат инструменти, с който да ограничават подобни послания.

Критиците са на мнение, че технологичните гиганти информират щателно потребителите за техните права и де юре гарантират неприкосновеноста на личните им данни, но на практика се оказва, че невинаги е така.

Ако този въпрос бъде обвързан с антимонополното законодателство и регулаторите получат възможността да налагат по-големи финансови санкции, интернет компаниите ще бъдат мотивирани да се справят по-добре. Така поне смятат чиновниците от Брюксел.

"Европейското законодателство категорично забранява използването на лични данни за осигуряване на пазарно надмощие", казва ръководителят на германската антимополна комисия Андреас Мундт.

През февруари той и неговите колеги публикуваха анализ в обем от 300 страници, в който се твърди, че Facebook използва доминиращата си позиция сред останалите социални мрежи, за да събира лични данни от потребителите.

Според традиционното определение за доминираща пазарна позиция, ако компанията има възможност да вдига цените, без да губи клиенти, регулаторите имат основание да се намесят. Но Facebook е безплатен за ползване и този измерител няма как да бъде валиден.

Според Андреас Мундт обаче фактът, че социалната платформа има възможност да се "рови" все по-надълбоко в личния живот на потребителите, без това да ги кара да я напускат, също може да се разглежда като белег за доминираща пазарна позиция.

В резултат на това Германия взема допълнителни мерки и затяга правилата за използването на потребителски данни. Facebook, например, вече няма да може да обработва едновременно статистиката от всички свои приложения (например Instagram и WhatsApp), а освен това ще бъдат наложени и рестрикции върху данните, които събира за посещенията на външни сайтове, до които потребителите достигат през социалната мрежа.

Уинкълвос: Парите са най-старата социална мрежаГодини наред Камерън и Тайлър Уинкълвос бяха познати с компания, която не са създали – Facebook

Втората логична стъпка на регулаторите, след ограничаването на достъпа на компаниите до лични данни, е искането за финансови компенсации, пише още The Economist. Ако технологичните гиганти доминират на пазара заради техните находища от данни, антимонополните органи може да счетат за необходимо те да ги споделят, било с потребителите (които ги генерират) или с останалите участници на пазара. 

Това би ударило сериозно пазарната оценка на тези компании - първо, защото Европа е един от най-големите им пазари и второ, заради възможността подобни регулации да бъдат "копирани" и на други места по света.

Европа не може да се похвали с кой знае колко сериозно присъствие в списъка на глобалните технолотични компании. Единствено SAP присъства в листата на Топ 20, а в тази на Топ 200 има 8 представители на Стария континент. За сметка на това регулаторната тежест в Европа надвишава значително нейното пазарно присъствие.

Обясненията за това са различни. От една страна, свръхрегулациите в технологичния сектор може би спъват развитието на местните компании по начина, по който това се случва в САЩ. Или поне възпрепятстват появата на истински "интернет гиганти".

От друга, най-тежките санкции се налагат върху чуждестранните компании, като Google, Apple и Facebook, което може би носи дивиденти и за местните политически лидери, пише още The Economist.

Има и още една гледна точка. Компаниите, които "страдат" най-много от навлизането на новите технологии, са европейските автомобилни производители, телекомите и медийните групи - все индустрии, които се радват на по-внимателни "грижи" от страна на европейските правителства.

Новите регулации върху авторските права, например, които предстои да бъдат гласувани от Европейския парламент в началото на април, бяха критикувани сериозно от технологичните експерти заради това, че поставят интереса на големите медийни гиганти пред този на онлайн компаниите и на самите потребители, което може да се отрази негативно и на свободата на словото в Мрежата.

Каквито и да са мотивите на чиновниците от Брюксел обаче, технологичните компании ще трябва два свикнат с новото статукво. Финансовите им отчети ясно показват, че са изправени пред сериозни предизвикателства на Стария континент.

Това означава, че управляващите в Европа и в САЩ мислят по коренно различен начин, когато става въпрос за правилата на пазарната конкуренция.

През последните няколко десетилетия американската антимонополна политика беше доминирана от поддръжниците на свободния пазар от т. нар. "Чикагска школа". Нейните представители са скептични по отношение на държавната намеса, освен в най-фрапиращите случаи.

Доминиращите компании често са оставяни да действат свободно с допускането, че рано или късно пазарното им надмощие ще бъде ликвидирано от самия пазар и принципите на свободната конкуренция. Нещо подобно се случи с MySpace, например.

В Европа регулаторите исторически са настроени много по-скептично и подозрително към компаниите, които разполагат с твърде голям пазарен дял. А европейските държавни институции разполагат и с много повече "лостове" за въздействие от своите американски аналози.

Франция ще облага технологичните гиганти с нов данък Правителството ще прибира 3% от приходите, които компании като Google, Amazon, Apple и Facebook генерират на френска територия

Общият регламент за защита на личните данни (известен като GDPR), който влезе в сила миналата година, издигна проблема за неприкосновеността на информацията до нови равнища. Освен че хармонизира изискванията във всички държави от Евросъюза, директивата даде възможност на потребителите да избират начина, по който се обработват техните лични данни.

Това променя изцяло правилата на играта в бизнеса с таргетираната онлайн реклама, която се базира изцяло на статистиката, събирана от различните мобилни и онлайн приложения. По данни на американската консултантска компания eMarketer през 2018 г. този бизнес е генирирал приходи от 108 млрд. долара.

С влизането в сила на GDPR компаниите, които работят на територията на ЕС, се сблъскаха с многобройни юридически проблеми. Някои от тях водят и съдебни дела, които е много вероятно да стигнат и до Съда на Европейския съюз. Изходът от тях ще бъде показатален за дългосрочните ефекти от новите, по-строги регулации.

Маргрете Вестагер сравнява Google и Amazon с енергийните доставчици и водоснабдителните компании. По думите й техните мрежи ги превръщат в естествени монополи, което налага те да бъдат регулирани много по-строго.

Една от идеите, които се обсъждат от технологичните експерти, е да бъде предоставена възможност на потребителите да "мигрират" своите данни (търсенията в Google, покупките в Amazon, пътуванията с Uber и т. н.) между различни доставчици на онлайн услуги.

Така технологичните гиганти ще продължат да оперират с огромни масиви от информация, но вече няма да имат привилегията да бъдат единствените разпоредители с тях. Потребителите биха могли да публикуват статуси във Facebook през външни платформи, които им дават по-добри гаранции за защита на личните данни, например.

Критиците на тази идея обаче предупреждават, че свободното движение на данните и гаранциите за тяхната сигурност са две неща, които са изключително трудни за съвместяване. Потребителите ще трябва да преценяват много внимателно на кого поверяват личната си информация, вместо автоматично да натискат бутона "Приемам", както правят в момента повечето от тях.

Друг е въпросът дали ще има достатъчно търсене за подобни услуги, имайки предвид опита на банковия сектор. Държавите от ЕС, по примера на Великобритания, принудиха банките да споделят клиентските си данни с трети страни, но очакваният бум на самостоятелните финансови приложения все още не се е състоял, припомня The Economist.

Като цяло повечето експерти очакват, че обединяването на антимонополните регулации и тези за защита на личните данни с времето ще ограничат пазарната доминация на технологичните гиганти и ще отворят пътя за появата на различни конкурентни услуги. Ентусиастите припомнят историята на IBM, която бе принудена да отдели хардуерния и софтуерния си бизнес и с това създаде цяла нова индустрия на конкуриращи се софтуерни разработчици.

Европа по всяка вероятност не би могла самостоятелно да катализира подобен процес. Но ако нейният пример се пренесе и на други места по света, промените могат наистина да бъдат драстични.        

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

W w W . еКiРi365. сОм
# 0
18:03 | 25 March 2019
W w W . еКiРi365. сОм --- Футболна Екипировка 2018/19 --- БАРСА - РЕАЛ - МИЛАН - ИНТЕР - АРСЕНАЛ - ЧЕЛСИ и много други .
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg