От няколко години насам Финландия изглежда е открила формулата за отлични резултати в образованието. Финландските деца започват официално училище на 7-годишна възраст, имат най-късите учебни дни, по-дълги ваканции, много малко домашни и нямат изпити.

И макар че моделът й се оказва успешен, както доказва международното изследване PISA, страната не спира да прилага иновации в образователната си система.

Преди една година всички образователни центрове в скандинавската страна въведоха метода, известен като phenomenon learning, чрез който традиционните учебни предмети са изместени от тематични проекти, позволяващи на учениците да се приспособят към процеса на научаване.

Част от реформите са стимулирани от приспособяването към дигиталната ера, в която децата вече не зависят от книгите, за да учат. Но те също така не зависят и от класните стаи - поне не и такива, каквито ги познаваме днес.

Сбогом на стените

Финландските училища започнаха голяма реформа, следвайки принципите на откритото пространство. Какво означава това? Може да се обобщи с една дума – гъвкавост.

Традиционните затворени класни стаи се превръщат в мултимодални пространства, които се свързват помежду си чрез стъклени стени или подвижни прегради. Мебелите включват дивани и барбарони - нищо общо с класните стаи, които повечето от нас познаваме.

„Няма ясно разделение между пространството в коридора и в класовете“, казва пред ВВС Рейно Тапанинен, директор на отдел „Архитектура“ в Националната агенция по образованието на Финландия.

По този начин учителите и учениците могат да избират най-подходящото пространство за извършване на дадена задача или проект, в зависимост от това дали са индивидуални, в екип или в по-големи групи.

„Не става дума за напълно отворени пространства“, а за създаване на „гъвкави и подлежащи на модифициране“ зони за обучение, обяснява Райла Оксанен, консултант във финландската компания FCG.

„Децата могат да учат по различни начини“, така че подвижните пространства „дават възможност за създаване на различни екипи въз основа на начина, по който децата учат, предпочитат да работят и прекарват времето си в учене“, допълва Оксанен.

Физическо и умствено научаване

Идеята за отвореното пространство трябва да се разбира в широк смисъл, не само архитектурно, а и педагогически. Не става дума за открито пространство в строг смисъл, а за нещо като „умствено състояние“, отбелязва Оксанен.

По традиция класните стаи „са проектирани да задоволяват нуждите на учителите. Отварянето подчертава, че училището отговаря на индивидуалните нужди на учениците, като им предоставя възможност да поемат отговорността за обучението си и ги стимулира да повишат саморегулацията си“, допълва тя.

Именно това е една от целите на новия план за обучение във Финландия – увеличаване на участието на учениците. „Самите ученици си поставят цели, разрешават проблеми и се учат въз основа на целите си“, казва Оксанен.

Различна среда за учене

Идеята за отворено пространство не е напълно нова във Финландия. Първите училища с подобен план са създадени още през 60-те и 70-те години на миналия век и по онова време са като големи салони, разделени от тънки стени и завеси, разказва Тапанинен.

Но по онова време културата на преподаване и методите за работа не са приспособени към този вид среда за научаване, възникват и проблеми с шума и акустиката, така че затворените класни стаи се връщат през 80-те и 90-те години.

Една от целите на реформата на плана за обучение е да се създадат нови среди за научаване и методи на работа. Тези пространства трябва да насърчават обучението, но не бива да се ограничават само до училището или до някакво физическо място.

„Трябва да се използват други пространства, като излизане сред природата, посещаване на музеи или компании. Видеоигрите и другите виртуални среди също все по-често се признават като пространства за научаване“, казва Тапанинен.

„Технологиите играят все по-важна роля в ежедневните дейности на училищата, като позволяват на учениците да се включат по-лесно в развиването и подбора на собствена среда“, допълва той.

Обувките навън

Когато се обновява моделът на действие на едно училище, има две основни предизвикателства, с които то трябва да се справи – шума и светлината. И двете трябва да се имат предвид за създаването на добра среда за научаване.

Как е разрешен този въпрос?

„Използването на килими на пода вместо твърд паркет елиминира шума, причинен от мебелите и движещите се хора“, казва Тапанинен. И нещо по-евтино – училищата са се превърнали в пространства без обувки – учениците ги свалят, когато влизат или използват меки чорапи само вътре.

Но притесненията не свършват тук. Въпросът за сигурността също поражда дебати във връзка с модела с откритите пространства.

„Във Финландия сме имали случай на нападение в училище с убити ученици и учители“, разказва Тапанинен. През 2007 г. 18-годишен ученик стреля по съучениците си, като уби осем души в училище в Тусула.

Това наложило да се вземат редица мерки – всяко училище е длъжно да създаде план за сигурност въз основа на анализ на рисковете, правят се симулации в началото на всяка учебна година и са осигурени няколко аварийни изхода от всяко пространство.

Откритите пространства правят ли финландските училища по-уязвими към нападение? „Заключението е, че тази прозрачност и отваряне помагат повече за сигурността и лесната ориентация към аварийни изходи, отколкото затворените класни стаи и коридорите“, казва Тапанинен.

Успешен модел

Във Финландия има 4800 начални, средни и висши училища. Всяка година се строят или ремонтират между 40 и 50 училища, обяснява Тапанинен. В повечето от тези училища се прилага идеята за отворените пространства.

„Доставчиците, училищата и техните потребители могат свободна да избират собствена концепция за среда на учене, в зависимост от местната визия, учебен план, култура на работа и методи“, отбелязва архитектът. „Явно е, че тенденцията за отваряне на учебната среда се превръща във фаворит“, допълва той.