Все повече хора се отказват от консумацията на месо, а основните им аргументи са свързани с грижата за околната среда, здравословното хранене и отношението към животните, пише Bloomberg.

Броят на веганите, чието меню изключва всякакви хранителни продукти от животински произход, нараства значително през последните години най-вече в развитите държави.

Увеличават се и редиците на т. нар. "флекситарианци" - хората, които ядат месо само от време на време. Този тренд се превръща в мощен двигател за индустрията, която произвежда заместители на месните храни - от растителните алтернативи до високотехнологичните продукти, създадени в лабораторни условия от животински клетки и тъкани.

Инвеститорите по света - от Бил Гейтс до Леонардо ди Каприо, пък инвестират милиарди долари в бъдещето на алтернативните протеини.

Bloomberg обобщава седем важни факта, които трябва да знаем за тази тенденция:

1. Наистина ли хората ядат по-малко месо?

Всъщност не. В глобален мащаб консумацията на месни продукти продължава да расте, а основният двигател са развиващите се държави, като Китай и Бразилия. В Съедиените щати, които са най-големият консуматор на говеждо в света, потреблението на месо на глава от населението също се повишава, докато в европейските страни, като Франция, Германия, Испания и Швеция, консумацията на продукти от животински продукти рязко намалява.

През последните години се забелязва видима промяна на потребителските навици в богатите страни, включително и в Съединените щати. Според анкета на Gallup две трети от американците са намалили консумацията на месни храни, а броят на веганите в най-голямата световна икономика се е увеличил с 3 милиона души в периода между 2012 и 2018 г. и те вече са около 3% от населението на страната.

Една трета от британците твърдят, че са намалили или изцяло са спрели да купуват месо, докато в Германия потреблението на месни храни намалява устойчиво още от 2011 г. насам.

2. Защо хората се отказват от месото?

Грижата за здравето и за околната среда са в основата на тази тенденция. Консумацията на т. нар. "червени" меса (телешко, свинско и агнешко) се сочи за един от основните причинители на съдречни заболявания, диабет и рак. Някои от промишлено обработените месни храни пък се считат за канцерогенни от Световната здравна организация.

В същото време някои проучвания доказват ползата от вегетарианските диети и тези, в които има минимално присъствие на животински мазнини.

Загрижеността за околната среда също играе роля за промяната в нагласите на потребителите. Селскостопанските животни генерират 14.5% от парниковите емисии в света, с което засилват ефектите на глобалното затопляне. Така всеки, който намали консумацията на месо, може да ограничи и собствения си "въглероден отпечатък" въру природата.

Според изследване, публикувано в списание Nature, потреблението на месо в западните държави трябва да се понижи с 90%, за да бъде ограничено покачването на температурите.

Очаква се до 2050 г. населението на Земята да се увеличи с 2 млрд. души, което ще окаже допълнителен натиск върху природните ресурси. И докато промишленото производство намали цената на свинското, говеждото и пилешкото месо и ги направи много по-достъпни, то в същото време ги превърна в опасност за човешкото здраве, пише още Bloomberg.

Не на последно място, отношението към животните също се променя. Според анкета, проведена във Великобритания, най-често посочваната причина от потребителите за решението им да намалят или да спрат изцяло месото е именно загрижеността за условията, в които се отглеждат животните.

3. Какви са алтернативите?

В миналото винаги са съществували алтернативни източници на протеини, които заместват животинските продукти. Сред тях са бобените растения и соята. Но в последните няколко години се появиха и редица други заместители.

Някои от тях са с изцяло растителен произход, например соевите наденички и растителния бекон. Други разчитат на високите технологии и създаването на т. нар. "синтетично" месо, което се култивира в лабораторни условия на базата на животински клетки и тъкани.

Създателите на тези футуристични продукти твърдят, че те са напълно идентично с месото, което се добива в кланиците. Цената им обаче все още е твърде висока, за да може да се говори за масова употреба. До голяма степен и регулациите на пазара пречат за разпространението на тези "изкуствени" меса в супермаркетите.

McDonald's пусна веганско детско менюMcDonald's в Швеция добави нова опция в менюто си - The McFalafel

4. Кои са противниците на заместителите?

Животновъдите открай време се противопоставят на идеята да се поставя етикет "месо" върху продукти, които не са от животински произод. Дори и някои природозащитници, като групата Friends of the Earth, предупреждават, че синтетичните алтернативи на месото и техните ефекти върху здравето и околната среда все още не са достатъчно добре проучени.

Според критиците на алтернативните "меса" оценките за тяхната безопасност трябва да са доста по-подробни, както и анализите за това доколко може да се масовизира този тип производство и какви ще са нуждите от енергия и допълнителни ресурси.

Някои експерти се притесняват и за ефектите върху човешкото здраве, тъй като синтетичните продукти преминават през сложна обработка и съдържат голям брой изкуствено рафинирани съставки.

5. Кой произвежда подобни заместители?

Повечето иновации идват от стартъп компаниите, докато големите имена в хранителната индустрия постепенно "наваксват" с тях. Силициевата долина е едно от местата, където индустрията се развива с бързи темпове.

През ноември миналата година Beyond Meat - компания, която произвежда бургери от растителен произход, обяви плановете си за IPO на стойност 100 милиона долара. Impossible Foods също получиха финансиране от 450 милиона. JUST Inc. пък произвеждат пилешки хапки, култивирани в лабораторни условия, а не от живи птици.

Извън САЩ също нараства броя на компаниите, които предлагат собствени версии на месните продукти. Във Великобритания Moving Mountains добиха популярност с веганските си бургери, а в Холандия Mosa Meat има планове до 2021 г. да пусне на пазара първото си култивирано месо.

Израелската Aleph Farms Ltd. наскоро демонстрира създаването на първата изцяло изкуствена пържола. Целият процес - от извличането на клетките до тяхното клониране и получаването на крайния продукт, отнема три седмици.

Какво всъщност означава да си веганНачинаещите вегани, както и любителите на месото, може би са любопитни да научат по-подробни детайли, описващи този начин на живот

6. Има ли инвеститорски интерес?

Все повече инвеститори са изкушени от опитите на стартъп компаниите да предизвикат сътресения в хранителната индустрия. Според Nielsen продажбите на месни алтернативи в глобален мащаб възлизат на 3.7 милиарда долара.

Основателят на Microsoft Бил Гейтс вложи част от капитала си в Beyond Meat и Impossible Foods, а много знаменитости, като Леонардо ди Каприо и милиардерите Сергей Брин и Ли Кашин, инвестират в различни компании за синтетично месо.

Традиционните хранителни производители също се включват в играта. Наскоро американската Conagra Brands Inc. придоби производителя на лабораторни месни продукти Gardein, а Nestle подготвя производството на собствен вегански бургер. Най-голямата птицеферма в Германия PHW Group пък вече предлага в магазините си продуктите на Beyond Meat.

7. Ще се приемат ли алтернативите на месото от потребителите?

Потребителският "апетит" към местните заместители устойчиво нараства. Според Nieslen продажбите на растителни алтернативи на месото отчитат повишение от 23% през 2018 г. Някои от тези продукти тепърва навизат в Европа и Азия, където също се очаква да бъдат приети добре, имайки предвид променените нагласи на потребителите.

Естествено, вкусът на новите "меса" ще бъде най-важният фактор за това дали ще успеят да се наложат на пазара. Оригиналният Impossible Burger на растителна основа, например, бе приет със смесени чувства от британците, но последната му версия се посреща с доста по-голям ентусиазъм и вече не е "твърде мека и блудкава" като предшественика си.

На лабораторно извлечените месни продукти обаче вероятно ще им трябва повече време, преди да успеят да спечелят симпатиите на потребителите. Те все още се приемат с известен скептицизъм, а и се нуждаят от още изследвания и тестове, които да докажат тяхната ефективност и безопасност.

Но според много учени именно те ще предизвикат революцията в производството на хранителни протеини и ще го направят много по-щадящо за околната среда и за човешкото здраве.