Изборите за Европейски парламент традиционно не предизвикват особен интерес. Този път обаче е различно. Следващите избори са в периода 23-26 май 2019 г. и се очертават да бъдат нещо като референдум за целия 60-годишен европейски експеримент.

Това също така ще бъде първото европейско гласуване, след като страна членка, в случая Великобритания, реши да напусне съюза и ще представлява сблъсък по фундаментални ценности и политики.

Последиците ще излязат извън рамките на самия парламент, като ефектът се очаква да достигне и до други европейски институции и политики на национално ниво, пише Bloomberg.

1. Как така бъдещето на Европа зависи от вота?

В много държави ролята на ЕС вече доминира над държавната политика. Сега за първи път има реална вероятност партиите, които са против ЕС, да спечелят достатъчно места, за да променят законодателството, вместо просто да го критикуват, както правеха британецът Найджъл Фараж и бившите евродепутати Марин льо Пен от Франция и Матео Салвини от Италия.

Еманюел Макрон, който надви льо Пен в президентските избори на Франция през 2017 г., твърди, че предстоящият вот е избор за или против Европа.

2. Кои са антиевропейските партии?

Вниманието ще бъде насочено по-конкретно към Лигата на Салвини и Националния фронт на льо Пен, ако те успеят да сформират по-голяма анти-ЕС фракция в Европейския парламент. Потенциален недостатък на евроскептиците е, че между тях традиционно има разделение и не успяват да сформират единна сила в парламента.

Във всеки случай, повечето кандидати ще участват като членове на местни партии, които пък са част европейски политически семейства, като Християндемократите или Социалистите. Това улеснява сформирането на съюзи в Европейския парламент след всеки вот.

3. Какво искат антиевропейските партии?

Като цяло те изоставиха реториката за унищожаване на ЕС и сега говорят за промяната му, например чрез възстановяване на вътрешните граници. Стив Банън, бивш политически съветник на щатския президент, създаде базирана в Брюксел организация на име "Движението", което оказва избирателна подкрепа за популистките партии, които подкрепят националния суверенитет и имиграционните ограничения.

4. Омръзна ли им на гласоподавателите от ЕС?

Тази година Европейският парламент проведе проучвания относно нагласите на гражданите към ЕС и откри, че повече хора от когато и да било (62%) считат, че членството на тяхната страна е нещо добро. Дори още по-голям процент (68%) пък смятат, че държавата им се е облагодетелствала в резултат на членството си.

От друга страна, много граждани на ЕС гледат на законодателите и бюрократите в Брюксел с подозрение и обръщат много повече внимание на националните личности. При последните избори за Европарламент през 2014 г. избирателната активност бе на рекордно ниските 42.6%.

Пет начина, по които брекзит ще промени ЕСУтре Тереза Мей ще задейства процеса по напускане на ЕС от Великобритания


5. Каква е системата на изборите?

Всичките 705 места в следващия Европейски парламент ще бъдат разпределени из целия ЕС. Местата в Европарламента се увеличаваха през годините с разрастването на ЕС до над 500 милиона души, но планираното излизане на Великобритания през следващата година ща намали броя на местата от настоящите 751.

Всяка страна има дял, пропорционален на населението й; в някои държави може да има национални или местни избори по същото време. Вотът, който се провежда два пъти на десет години, е едно от най-големите случай на упражняване на демокрация в света.

Във всяка страна местата се разпределят между партии, според пропорцинално събраните гласове - система, която подготвя почвата за бунтовнически настроени национални групи да се възползват от протестния вот.

6. Какво точно представлява Европейският парламент?

Европарламентът е нещо като долната камара на двукамарен законодателен орган. В случая с ЕС обаче, горната камара не е съвкупност от отделни личности, а от правителствата на отделните страни. Европарламентът помага за управлението на ЕС като единствената пряко избирана институция, което пък е отговор на критиките, че блокът е проект, движен от елитите.

7. Какви са правомощията му?

Европарламентът одобрява годишните разходи в размер на 140 млрд. евро и изготвя европейските закони за всичко - от бонусите за банкерите или потоците на електроенергия, до емисиите на автомобилите и електронните цигари. Европарламентът също така одобрява ръководителите в Европейската комисия, която е изпълнителният орган на ЕС и също така приема резолюции и организира изслушвания по въпроси, които представляват обществен интерес.

Парламентът има възможност да налага вето върху търговски споразумение в ЕС и ще има правото да одобри или отхвърли сделката за брекзит. Европарламентът не играе сериозна роля по традиционните външнополитически въпроси, но пък може да има ролята на барометър за обществените нагласи в Европа и може да призовава за предприемането на действия от страна на Европейската комисия, националните правителства - както по външни, така и по вътрешни въпроси.

8. Често ли Европарламентът е основна тема в новините?

Европейският парламент стана политически пълнолетен през 1999 г., когато предизвика оставката на цялото ръководство на Европейската комисия под ръководстовото на тогавашния президент Жак Сантер заради скандал с назначен представител от Франция.

Оттогава Европарламентът продължава да придобива все повече законодателни правомощия и политическо влияние чрез демонстрация на политическа увереност. Последните двама председатели на комисията бяха принудени да направят промени в ръководството в резултат на възраженията на парламента относно номинациите на отделни хора.

На законодателния фронт, наскоро парламентът успешно агитира в полза на предложение, което все още се обсъжда за слагане на край на смяната на астрономическото време в Европа.

9. Как се вписва брекзит в изборите за Европарламент?

Великобритания трябва да напусне ЕС два месеца преди изборите за Европарламент. Как това историческо събитие ще се отрази на гласуването може да зависи от това дали страната ще напусне ЕС нормално; някои твърдят, че настоящата политическа блокада във Великобритания във връзка с брекзит е бонанза за проевропейските сили.

Във всеки случай, основните партии в Европа са заети с това да излагат програмата за ЕС след брекзит в опит да подчертаят устойчивостта на блока и капацитета за по-дълбока интеграция.