Усилията на Китай да увеличи икономическото си влияние в Източна Европа могат да бъдат подкопани от засилващото се разочарование на държавите от региона и разминаването между очакванията и постигнатите резултати, пише Bloomberg.

Форматът "16+1" беше създаден от Пекин с идеята да даде възможност на китайските компании да разширят присъствието си в Източна Европа. В него влизат 11 държави от Европейския съюз (България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия и Словения), както и 5 балкански страни (Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия).

Инициативата организира годишни форуми, които лидерите на европейските държави разглеждат като възможност за привличане на китайски инвестиции в различни инфраструктурни проекти.

Напоследък обаче голяма част от тези лидери демонстрират разочарованието си от липсата на реални действия и развитие по ключовите проекти, както и от факта, че Китай предпочита да дава заеми вместо да прави капиталови инвестиции. Така поне твърдят анонимни източници, близки до организацията на форума, цитирани от Bloomberg.

Европейските държави виждат по-добри възможности за финансиране в рамките на Европейския съюз, включително и по линия на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Освен това някои от проектите, които все пак се реализираха с китайска подкрепа, привлякоха негативно обществено внимание. Цената на сторителството на магистралите в Черна гора се посочва като основна причина за драстичното увеличаване на външния дълг на страната.

Изграждането на скоростната железопътна връзка между Белград и Будапеща, която трябва да се превърне в основен транспортен коридор за китайските стоки към Европа, пък се разследва от Европейската комисия за евентуални нарушения на европейските директиви.

Разминаване в очакванията

Според експертите, цитирани от Bloomberg, условията, които Пекин поставя за изпълнение на повечето проекти, напомнят на тези, предлагани на африканските държави. За някои европейски страни това изглежда почти като обида, смята Ян Вайденфелд от базирания в Берлин Институт за китайски изследвания Mercator.

"Инвестиционният пакет на инициативата "16+1" просто не е толкова атрактивен, колкото Китай би искал да изглежда", казва още той.

Търговските и инвестиционните връзки между Китай и Източна Европа се подобриха през последното десетилетие, но не с темповете, с които се очакваше. "Показателите на външната търговия и на инвестициите не удовлетвориха очакванията на някои държави", се посочва в доклад на Erste Group, цитиран от Bloomberg.

Проектът "16+1" беше противоречив още от самото си създаване през 2012 г. Неговата дейност се осъществява от секретариат, в който влизат предимно китайски дипломати.

Всяка година се организират форуми в различни държави, в рамките на които европейските лидери могат да се срещнат "очи в очи" с китайския премиер. Фокусът на инициативата пада върху инфраструктурните проекти, които влизат под шапката на глобалната стратегия на Китай "Един пояс, един път".

Още от старта на инициативата Брюксел изрази опасенията си, че тя представлява опит от страна на Китай за прокарване на разделителна линия между по-бедния европейски изток и по-богатия запад. През декември 2017 г. Европейският съвет по външна политика открито изрази становището си, че проектът "16+1" е типична проява на философията "разделяй и владей".

Нарастващо разочарование

От тази гледна точка, проблемите в отношенията между източноевропейските държави и Пекин, които се наблюдават напоследък, са добре дошли, пише още изданието. Особено за Германия и Франция, които настояват за по-строг контрол върху китайските начинания и инфраструктурни проекти на Стария континент.

Bloomberg припомня, че полският премиер Матеуш Моравецки, който представлява най-голямата европейска икономика в рамките на инициативата "16+1", пропусна последния форум на организацията, който се състоя това лято в София, и изпрати своя заместник.

Този ход бе поредната демонстрация от страна на Варшава, която е и най-изявеният критик на китайската инвестиционна политика. От друга страна, унгарският премиер Виктор Орбан е един от най-упоритите й поддръжници.

Според Пьотр Бурас, който ръководи варшавския офис на Европейския съвет по външна политика, се е получило огромно разминаване в целите и очакванията. Полските управляващи са се надявали на повече директни инвестиции от страна на Китай и развитие на стартиращи проекти, докато Пекин демонстрира интерес най-вече към държавните поръчки за изграждане на инфраструктура, преференциалните условия и придобиването на европейски технологични компании.

"Има и европейци, които разглеждат тази инициатива като стратегически избор на партньор между САЩ и Китай. А поляците ясно заявиха, че предпочитат САЩ", казва още Бурас.

За много европейски компании проблем се оказва и значителната държавна намеса в преговорите и централизираната китайска бюрокрация.

"Понякога е по-лесно да комуникираме директно с правителствата на китайските провинции, отколкото с централния апарат в Пекин", твърди анонимен европейски представител, близък до организацията на форума "16+1".

Поглед на изток

Китай все още смята, че може да намери общ език с европейските държави от бившия социалистически блок. Но тези връзки остават в историята и не гарантират никакви преференциални условия с днешна дата, смятат експертите, цитирани от Bloomberg.

Въпреки разочарованието на някои европейски лидери обаче, инициативата "16+1" едва ли ще бъде задраскана с лека ръка, пише още изданието.

За лидерите на източноевропейските държави възможността за двустранна среща с китайския премиер си остава твърде важна. Освен това тя представлява добра платформа за повишаване на инвестиционния имидж на техните държави пред богатите китайски провинции.

"Не става въпрос за разделяне на Европа. Така или иначе, гражданите на държавите от Централна и Източна Европа се чустват като европейци "втора ръка", независимо че са част от Европейския съюз. И е напълно логично да гледат на изток", смята Уанг Ювей от пекинския Renmin University.

Като бивш дипломат в Брюксел той е на мнение, че проблемите и разминаванията в очакванията са нещо напълно нормално, но в същото време е убеден, че инициативата "16+1" има бъдеще и си остава обещаващ модел за развитие.