Защо Китай не иска големите й компании да инвестират в чужбина?

3553
Защо Китай не иска големите й компании да инвестират в чужбина?

© Pixabay.com

Китай обяви тази година, че ще задели 124 млн. долара за инвестиции в цял свят в рамките на инициативата „Новия Път на коприната“. Защо тогава иска от големите си компании да спрат да инвестират в чужбина?

Част от отговора се намира в центъра на Мадрид, където се издига внушителен небостъргач, който е символ на едно от най-големите безпокойства на азиатския гигант. Сградата Испания беше придобита през 2014 г. от китайската компания Wanda, която има инвестиции в недвижими имоти, туризъм и развлечения и принадлежи на втория най-богат човек в страната Уан Дзиенлин.

Тогава Уан вероятно е смятал, че е сключил добра сделка. Тя му струва 265 млн. евро, с една трета по-малко от цената, която трябваше да плати предишния собственик на сградата. Но понякога евтиното излиза по-скъпо.

Когато Wanda купува сградата, тя пустеела от близо десет години, така че й бил необходим цялостен ремонт. Експертите на Уан стигнали до извода, че сградата трябва да се разруши изцяло и да се построи отново.

Властите в Мадрид нададоха писък до бога – това била една от най-емблематичните сгради в испанската столица, която била защитена заради статута си на историческо наследство. Wanda обеща да я възстанови според оригиналния модел.

Но местните власти настояваха ремонтът да се направи, без да се пипа фасадата, въпреки че експертите не гарантираха, че подобна операция ще има успех заради размера на сградата. Нямало подобни прецеденти в миналото.

Три години по-късно Wanda се отказа и обяви имота за продажба. Мадридското приключение струва на компанията близо 30 млн. долара, според изчисления на местните медии.

Импулсивни покупки

Китайските компании осъществиха в последните години множество импулсивни покупки в цял свят. Китай опитва да изгради пазарна икономика, но без да се отказва от стриктния държавен контрол. В последните години страната намали ограниченията за компаниите й да инвестират в чужбина.

Целта беше да се избегне увеличаването на резервите в чуждестранна валута до неуправляем обем и китайските компании да загубят ресурси и технология, която би им позволила да растат.

Но този етап изглежда върви към своя край, тъй като правителството на Си Цзинпин започна миналата година да поставя ограничения, които в последните седмици бяха затегнати.

„Банковият сектор беше помолен да бъде нащрек за доброто на всички китайци“, казва пред ВВС Кент Денг, преподавател по история на икономиката в London School of Economics.

Органът, отговарящ за банковия сектор в страната, нареди на банките да оценяват доколко са изложени на някои големи компании, т.е., какви ще бъдат последиците, ако тези компании изпаднат в криза. Властите не пожелаха да уточнят за кои компании става дума, но цената на акциите на Wanda и на компаниите Fosun и HNA започна да пада след съобщението.

„Парите трябва да останат в националната икономика. Всяка значителна сума, която излиза от границите, е подложена на контрола на финансовия регулатор от 1 юли“, обяснява Денг.

Ирационални инвестиции

Китайските инвестиции в чужбина възлизаха през 2016 г. на над 169 млрд. долара, сочат данните на American Entreprise Institute (AEI). Въпреки че обявените инвестиции тази година бяха дори по-големи.

Но едно е количеството, съвсем друго е качеството. А последното не задоволява азиатските власти. Китайският министър на търговията Чжун Шан миналата година определи част от инвестициите като „слепи и ирационални“, информира тогава Washington Post.

Той допълни, че става дума за малък брой компании, но уточни: „Някои от тях вече плащат цената“. Според Шан някои компании „са оказали негативно въздействие върху националния ни имидж“.

Гуверньорът на Китайската народна банка беше най-откровен, като заяви, че някои компании не са се съобразили с изискванията и политиките за инвестиране в чужбина, тъй като го правят в сектори, „които не носят голяма печалба в Китай“, като спорт и развлечения.

„Инвестиционни проекти като тези са смятани за правен пропуск, спомагащ за пране на пари и изтичане на капитали“, казва Денг.

Международна валута

Китай иска да избегне на територията си ситуации като в Япония или САЩ. Например компаниите в Америка са натрупали в чужбина 2.6 млрд. долара, според данните на консултантската компания Capital Economics.

Става дума за пари, получени от печалбите от операциите им в чужбина, които не са били върнати в страната, за да се избегнат високите данъци, налагани от американските данъчни власти.

„Резервите от чуждестранна валута в Китай намаляват много бързо, а те са необходими, за да подкрепят юана в стремежа му да се превърне в международна валута“, казва Денг. Въпреки предупрежденията и мерките в Китай, някои компании продължават да обявяват инвестиции. Според Денг обаче те ще трябва да се откажат от тях.

10-те икономики, които ще постигнат най-голям растеж през 2017 г. Китай не е сред тях

„Инвестициите, които бяха договорени в последно време, ще бъдат спрени от държавата по едностранен начин. Китайските компании ще спрат тази вълна от покупки. Впрочем, някои добре информирани компании с добри връзки осъществиха преди края на 2016 г. всички инвестиции, които ги интересуваха“, отбелязва Денг.

Той допълни, че ограниченията са „твърде малки“ и идват „твърде късно“. Тогава защо Китай започва кампания за инвестиции по света, в която влага милиони долари?

Защото азиатската страна иска да има операции в чужбина, но в сектори, които я интересуват. Новият Път на коприната е посветен на инвестициите в инфраструктура.

„Мнозинството от тези проекти помагат на Китай да изнася стомана, цимент, кораби, контейнеровози. Това са проектите, които са насърчавани от високите етажи на властта“, казва Денг.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg