Четирите десетилетия на ускорен и почти непрекъснат икономически растеж превърнаха Китай в най-големия световен замърсител. Сега правителството се опитва да промени това, но без да нанесе фатални щети върху икономиката, пише Bloomberg.

Пекин дори се надява, че с помощта на "зелените политики" има шанс да заеме лидерска позиция в технологичните иновации.

Засега обаче равнищата на замърсяване в Поднебесната империя са толкова екстремни, че според изследователския институт Berkeley Earth, през 2015 г. са допринесли за смъртта на 1.6 милиона души. Най-тежко е положението в северните провинции, където е съсредоточена стоманодобивната и въгледобивната индустрия на страната.

Вредните емисии там създават най-голямата маса от фини прахови частици на планетата, които са и сред най-опасните елементи за здравето на човека, тъй като могат да заседнат в белите дробове. Този "облак" се простира от границата с Монголия до Жълто море, а понякога достига чак до Южна Корея.

Китай се превърна в най-големия генератор на въглеродни емисии, успоредно с доминацията си като световен износител. Най-силното повишение се наблюдаваше, след като страната стана член на Световната търговска организация през 2001 г. и продължи до 2015 г. Сега нивата на вредните емисии започват леко да се понижават.

Преди дни представителите на китайския Народен конгрес заявиха, че ще увеличат държавните разходи за борба със замърсяването с 19% на годишна база, до над 40 млрд. юана (около 6.4 млрд. долара), а целта за 2018 г. ще бъде намаляване на емисиите от серен диоксид и азотен оксид с 3%.

Беше отчетен и спад в броя на дните с отчетено екстремно замърсяване в големите градове. "Войната" срещу мръсния въздух има и друга, скрита цел - световна доминация в сферата на електрическата мобилност. Засега Tesla може да е най-популярната марка на този пазар, но всъщност Китай е световният лидер в продажбите на електрически автомобили от 2015 г. насам.

До 2025 г. страната се опитва да достигне продажби от 7 милиона годишно, като за целта субсидира местните производители и ограничава продажбите на возила с конвенционални двигатели. Един от "ползвателите" на тази политика е автомобилната компания BYD Co., в чийто капитал има участие и американският милиардер Уорън Бъфет. Миналата година тя продаде повече автомобили от Tesla, а акциите й поскъпнаха с 67%.

В световен мащаб цената на соларните панели се понижава рязко, а това ги прави все по-достъпна алтернатива на изкопаемите горива. И тук Китай отново е основният двигател - страната харчи два пъти повече пари за инвестиции в соларна енергия от Съединените щати.

Две трети от всички соларни панели в света са китайско поризводство. Според прогнозите на Bloomberg New Energy Finance, глобалните инвестиции в нови енергийни мощности ще достигнат 10 трилиона долара в периода от 2017 до 2040 г., а 72% от тях ще бъдат насочени към възобновяемите източници - основно слънчева и вятърна енергия.

Китайските власти оказват силен натиск за свиване на свръхпроизводството, като част от плана за "изчистване" на околната среда. Този процес оказа силно влияние върху цените на суровините. Цената на въглищата, стоманата и алуминия скочиха миналата година заради затварянето на много китайски металургични комбинати и мини.

Преди пет години китайското правителство стана обект на унищожителна критика заради критичното замърсяване на въздуха в Пекин. В атаката се включиха дори и държавните медии, а ответните мерки бяха взети моментално.

Миналата година средната концентрация на фини прахови частици е била с почти една трета по-ниска от тази през 2015 г. В някои от останалите големи градове понижението е с поне 10 на сто. Този обрат не е валиден само за замърсяването на въздуха.

Китай спря да внася пластмасови и хартиени отпадъци от други държави заради общественото недоволство, а и заради намаляването на нуждата от вторични суровини за индустрията.

Следвайки призива на президента Си Дзинпин за "по-зелена икономика", държавните служители на всички нива на администрацията изпълняват стриктно неговите препоръки. Правителството създаде специална екополиция, а най-замърсяващите фабрики бяха затворени.

Масово беше забранено използването на въглища, които бяха заменени с природен газ, изпращайки цените на синьото гориво нагоре. Впоследствие част от мерките бяха отменени, тъй като се стигна до недостиг на енергия и някои райони на страната останаха "на студено".

И въпреки че доскоро на смога се гледаше като на неизбежен спътник на забогатяването, по всичко личи, че драконовските мерки, които Китай предприема в борбата с вредните емисии, засега не се отразяват негативно на икононмиката. Миналата година икономическият растеж на страната достигна 6.9%, отчитайки първото си ускоряване за последните седем години.

Високотехнологичните индустрии, като производството на електрически автомобили и соларни панели, получават шанса да заемат водеща позиция на световните пазари. Но намаляването на въглеродните емисии вътре в страната е първата стъпка.

Спечелването на глобалните потребители и превръщането в технологична суперсила ще бъде съвсем различна задача за Поднебесната империя.