Не много отдавна Китай започна да гради своята могъща империя от фабрики, където в настоящето най-често се произвеждат продуктите на големите западни компании. Това доведе до силната урбанизация в конкретни региони на страната, обикновено намиращи се в крайбрежните зони на азиатската държава.

Всичко това обаче отключи и негативни ефекти за китайската икономика, олицетворени в обезлюдяването на провинциалните региони, тъй като през годините милиони китайци мигрираха към големите градове, където са съсредоточени и повечето производствени мощности, респективно работни места.

Подобна е съдбата и на провинция Хънан, която някога бе известна като голям износител на работна ръка. В наши дни обаче Хънан иска да си върне населението.

За целта власти започнаха да изграждат заводи в близост до селата, за да провокират обръщането на вътрешната миграция, тъй като без население в работоспособна възраст често селските райони остават с неприбрана реколта, а децата биват отглеждани от техните баби и дядовци, защото родителите са заминали в търсене на работа, пише Financial Times.

Китайското комунистическо правителство започва да обръща все повече внимание на този проблем. След десетилетия на неглижиране на селските райони, властите започнаха да търсят начини за събуждане на провинцията, където стандартът на живот е на много ниско ниво, а заплатите почти символични.

"В дългосрочен план, икономическото развитие на Китай ще зависи от хората в по-малките градчета и села, които се присъединяват към потребителската класа“, коментира Евън Пей, земеделски анализатор в базираната в Пекин компания China Policy.

Това вече започва да се случва в Хънан, където вече се появиха първите „фабрики сателити“, преместени от по-заможните крайбрежни градове, с помощта на инициативи за субсидиране на бедните региони.

„Рисуваме кръг на картата и ако в него има достатъчно селски жители, които да бъдат назначени на работа, строим завод“, казва Шао Деминг, мениджър на компанията Jintai Garment.

През 2015 г. Шао започва да управлява малка текстилна фабрика в Хънан, която произвежда якета за местния бранд Bosideng. Понастоящем той вече има 17 завода, където работят 2 600 души. „Правителството изгради тези 17 фабрики за една година. Обикновено на нас би ни отнело 2 или 3 години, за да построим само една от тях“, казва той.

Правителството плаща строежа на заводите, докато компанията Jintai Garment осигурява оборудването и възнагражденията на работниците, което спестява по около 235 хил. долара на фабрика, посочва Шао. С това темпо мениджърът се надява до края на тази година Jintai да открие още 80 фабрики.

Президентът на Китай Си Дзинпин постави фокус върху селските райони за своя втори мандат начело на страната. Благодарение на програмите за субсидиране, провинциите Синдзян и Шандонг копират модела на Хънан, изграждайки малки фабрики, изискващи нискоквалифициран труд.

Освен всичко друго, релокирането на заводи има и друг икономически смисъл. През последните години заплатите по източния бряг на Китай скочиха до небесата, което постави точка на мантрата за евтиния китайски труд.

Така разликите в заплащането в големите крайбрежни градове с тези в централните селски райони вече са доста осезаеми. С други думи, с изместването на фабриките към по-бедните региони Китай ще задържи за известно време старото си конкурентно предимство, а именно ниските разходи за труд, които привличаха чуждестранните инвеститори през последните години.

Доходите в селските райони (в червено) се повишават по-бавно от тези в големите градове (в синьо); източник: China Statistics Bureao; Financial Times

Освен това Китай продължава да е зависим от малките земеделци, тъй като комунистическата партия не позволява развитието на големи земеделски компании в страната.

Така малките парцели обработваема земя биват изоставяни от стопаните в търсене на работа в големите градове. Нещо, което Китай иска да спре, използвайки инструментите, присъщи за едно класическо комунистическо управление – има завод, няма проблеми.