В една мразовита зимна утрин в началото на 1637 г. моряк се представил пред заможен холандски търговец, който го нагостил с богата закуска.

Морякът забелязал глава лук, или поне така му се сторило, да лежи на тезгяха. Според Чарлз Маккей, който описва историята преди 200 години в Шотландия, морякът прибрал скришом главата лук.

След като изял закуската, морякът тръгнал да си ходи, но тъкмо обърнал гръб, когато чул търговецът да се жалва, че е загубил ценния Semper Augustus, който струвал цели 3 хил. флоринта, или около 280 английски лири.

Стойността на луковицата по това време се равнявала на над 1 млн. долара днешни пари.

Оказало се, че морякът не е прибрал в джоба си глава лук, а луковица от редкия сорт лале Semper Augustus.

В началото на 1637 г. цените на луковиците на лалета достигат необикновени висини.

Тогава внезапно и без никакво предупреждение всичко приключва и високите цени остават в миналото.

През февруари 1637 г. търговците на луковици се събират в град Харлем, на около ден пеша от Амстердам, само за да разберат, че разполагат със стока, която никой не иска да купи.

Само за няколко дни цената на холандското лале пада десетократно, пише BBC.

Манията по лалетата често се цитира като класически пример за финансов балон, или казано с други думи – когато цената на нещо скача до небето, не заради реалната му стойност, а заради това, че хората, които купуват, очакват да продадат впоследствие актива на много по-висока цена с цел печалба.

Може и да изглежда глупаво да се платят 1 млн. долара за луковица на лале, но ако се надявате да я продадете за 2 млн. долара, то същата луковица вече изглежда като рационална инвестиция.

Този феномен е известен като теорията за „по-големия глупак”. Дали тази теория обаче обяснява манията по лалетата е спорен въпрос.

Сметките на Чарлз Маккай от 1841 г. хвърлят дълга сянка върху въображението ни.

Неговата книга „Необикновено популярни заблуди и лудостта на тълпите” е пълна с примери, като цялата холандска нация е замесена в манията по лалетата.

Но екстравагантните приказки като тази, с която започва настоящия материал за гладния моряк, навярно не са особено верни.

Лалетата са част от редица нови растения, които са внесени в Европа през 16-и век, включително картофи, зелени и червени чушки, домати, артишок, боб и фасул.

Първоначално луковиците на лалетата са смятани за зеленчук, като има примери за хора, опитващи се да ги консумират печени с олио и оцет.

Вдигането на цените като начин за управление на търсенетоПрез 1950-те години метрото в Ню Йорк е изправено пред проблем, който ще стане познат на потребителите на обществения транспорт по целия свят

Но щом става ясно, че това растение не е за ядене, всичко започват да сипят лирични послания за невижданата красота на цветето лале.

Появили се и различни сортове лалета, което провокирало търговците да започнат да колекционират разнообразни видове, разбира се, на разнообразни цени.

А това невинаги включвало честна игра.

Ботаникът Карол Клусиус щедро споделял лалетата си с приятели и колеги, въпреки че търпял множество кражби на редки сортове. В крайна сметка, неговото богатство лежало кротко в градината му.

Веднъж Клусиус осъмнал с кражбата на много редки цветя, само за да ги намери по-късно в градината на венециански аристократ. Разбира се, всички обвинения за кражба били отвхръляни от благородническия род.

Философът Юстус Липсиус не бил впечатлен от колеционерите на лалета. „Как да нарека това, освен весела лудост? Те ходят на лов за странни билки и цветя, които съхраняват и пазят по-внимателно от майка децата си”, казва той.

Но в началото на 1600-те години цената на лалетата не спирала да расте.

Адриен Пау, който бил богат и най-близкото нещо, което холандците имали до министър-председател по това време, създал градина, пълна със специално позиционирани огледала.

В центъра на тази композиция имало няколко редки лалета, които благодарение на огледалата изглеждали като цяло множество. Това се приема за признание, че дори заможен човек като Пау не можел да си позволи да запълни градината с лалета.

Най-високата цена, за която има доказателства, достигала 5 200 нидерландски гулдена за една луковица през зимата на същата 1637 г. Това било три пъти повече, отколкото Рембранд поискал, за да нарисува картината си „Нощна стража” само пет години по-рано и 20 пъти повече от годишната заплата на квалифициран работник, като дърводелец например.

Как шевната машина даде права на жените?През последните години прогресивните внушения, идващи от едни от най-големите компании в света, наложиха нова форма на маркетингови послания

Идеята, че беден моряк е закусвал с луковица за милион долара изглежда не особено правдоподобна информация, но от друга страна, идеята, че луковица е струвала толкова пари не е шега, а съвсем правдоподобен факт.

Може ли една луковица да струва милион долара? Това не е толкова абсурдно твърдение, колкото изглежда.

Редките луковици на лалета можели да се използват за развъждане на отделни и уникални сортове. Това прилича на търговията с породисти коне, която се базира не толкова на стойността на самото животно, а на потенциала, че може да има цяло поколение, което да струва състояние поради уникалните си гени.

Така, ако се има предвид колко скъпи могат да станат някои необичайни сортове лалета, то няма нищо глупаво в това, че търговците са плащали огромни суми за луковици с голям потенциал.

Финансовите балони се пукат, когато очакванията достигнат повратна точка – достатъчно е хората да очакват понижение в цената и веднага притокът на „по-големи глупаци” пресъхва.

Дали това обяснява резкия колапс в цените на лалетата през февруари 1637 г.?

Навярно. Но съществува и друга теория.

Редките луковици, като Semper Augustus, станали много по-разпространени, респективно по-достъпни през годините, като съвсем естествено цената им започнала да пада.

В Харлем - един от по-топлите холандски градове, през февруари лалетата започват да поникват изпод почвата. Виждайки това, търговците навярно са осъзнали, че растението е станало масово и редките сортове вече не са толкова редки, колкото са си представяли.

Така спадът на цените може да се отдаде на увеличената наличност, а не на спукване на балон.

Защо милиарди хора по света все още нямат очила?Историята на очилата и защо лошото зрение води до икономически загуби

Каквата и да е била причината, манията утихва. Последиците са болезнени – много търговци не само са похарчили всичките си пари за луковици, но са обещали плащания и за бъдещи доставки. Това провокирало доста спорове кой на кого колко дължи из морето от продавачи без стока и купувачи без пари.

Така или иначе, проспериращата холандска икономика успява да продължи напред.

Балоните, възникнали на по-късен етап в историята, са далеч по-унищожителни. Навярно най-значимият бум и крах в историята е железопътната мания от 1840-те години.

Тогава влиятелни коментатори принизяват предупрежденията за прииждащи финансови проблеми и окуражават инвеститорите да влагат в акции на британски железопътни компании на нелепо високи цени.

В центъра на всичко това бил Чарлз Маккай, който призовавал хората да влагат парите си в железниците и громял тези, които смятали, че цялата работа ще приключи с много болка и сълзи.

Въпреки че бил известен с това, че се подигравал с балоните в миналото, самият той надувал балон.

Времето лекува раните и разкрива истината за събитията в миналото. Но когато се намирате в центъра на надуващ се балон, гледката може да бъде толкова объркваща, колкото тази в градината с огледала на Адриен Пау.

Стъклената кутия, която промени светаЕдна умна кутия, проектирана през 1830-те години за съхранение на растения при дълги пътувания, е в основната на много по-голяма революция, отколкото можете да си представите