Бихте ли платили 400 долара за един килограм мед? Толкова могат да дадат потребителите в някои развити страни, когато купуват мед от манука с международно признато качество, въпреки че съществуват различни по-евтини версии със съмнителен произход, пише ВВС.

Цената варира според пазара и концентрацията на компонентите му. Например, в някои вериги супермаркети в САЩ и Англия цената на меда може да достигне 150 долара за килограм.

Според британската Агенция за интелектуална собственост, „данните показват, че този мед има антибактериални свойства, които го превръщат в скъп продукт за третиране на рани“.

Най-важният антибактериален компонент, който има медът от манука, е метилглиоксал (MGO), който е с висока концентрация, за разлика от други видове мед, където не присъства в същите количества.

До този момент е установено, че медът помага за лекуване на рани, възпаления, изгаряния и алергии. Но няма независими изследвания, които да потвърждават, че този мед намалява холестерола, лекува диабет или подобрява съня, въпреки че се правят различни изследвания за установяване на нови приложения на продукта.

Течното злато

Манука не е най-скъпият мед на пазара. Титлата принадлежи на Елвиш, или Пери Бали на турски. Един килограм от този мед може да достигне до 6000 долара и цената му се обяснява с трудното му добиване – идва от пещерата в планината Саричаир Даги в провинция Артвин в Северозападна Турция.

Главозамайващи висини достигат и марките LifeMel, произвеждана от Лаборатория Зуф Глобус в Израел (500 долара за килограм), мед от храста сидър, който расте в диво състояние в пустинята на Йемен (до 140 долара за бурканче от 500 грама) или мед Башкирия, произведен от нектара на цветчетата на липата от Башкортостан, руска република между река Волга и Урал (между 140 и 220 долара за килограм).

И нещо любопитно – цената на меда, който се произвежда от 20 години на покрива на Опера Гарние в Париж, достига до 140 долара за килограм.

В последно време обаче медът от манука прави най-голям фурор. Приписват му се всякакви качества, за да оправдае името си на новото „течно злато“.

Специалистите са съгласни, че медът има доказани антисептични, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Освен това съдържа колаген - много търсена субстанция в козметичната индустрия, както и висок процент на витамини и минерали.

„Медът от манука има изключителни свойства. Той се харесва на потребителите и смятаме, че е вероятно да запази мястото си като най-качествения мед в света“, казва пред ВВС Иън Флетчър, говорител на Асоциацията на производителите на мед в Нова Зеландия, която сертифицира качеството на продуктите, продавани в различните страни.

„Цената на меда от манука в Нова Зеландия се увеличи бързо в последните години и основните му пазари са в Европа, САЩ, Китай, Япония и Югоизточна Азия“, допълва той.

Износът на новозеландски мед като цяло е нараснал миналата година и е достигнал обща стойност от 270 млрд. долара. Според експерти в сектора, 70% от тази стойност отговаря на категорията мед от манука.

Колкото до печалбата, Флетчър казва, че е трудно да се определи количествено, тъй като производителите обикновено са малки или частни фирми, които не са листнати на борсата и не са длъжни да обявяват резултатите си.

Войната на меда

Медът от манука идва от нектара на едноименен храст (Leptospermum Scoparium), който расте в диво състояние в някои зони на Нова Зеландия и Австралия.

Но кой е истинският собственик на марката? Съществува правен спор между Нова Зеландия и Австралия за правото за използване на думата „манука“ като собствена марка.

Тази война на меда се зародила, защото храстът расте и в двете страни и медът, който идва от цветчетата му, има точно същите характеристики.

Проблемът е, че думата манука е от маорийски произход, както са известни аборигените и езикът им, който се говори в Нова Зеландия. Поради това новозеландските производители искат право за разпространението му.

Противопоставянето е толкова силно, че Австралийския съвет на индустрията на медната пчела определи спора като „несправедлив и смешен“. Но новозеландците смятат, че марката им принадлежи като културно наследство.

„Австралийските производители искат да възприемат маорийското име, за да се възползват търговски от марката“, каза Флетчър. На практика, медът от манука допринесе за тройното увеличаване на износа на новозеландски мед в последните пет години, с повишаване на търсенето най-вече в Китай.

Повишаването на цената е пропорционално на концентрацията на MGO в продукта, като версията с най-висока концентрация се продава на цена от 450 долара за килограм, съобщава вестник South China Morning Post.

Правният процес може да се окаже дълъг и докато се разрешат споровете, двете страни опитват да се възползват от голямото търсене в международен план. Австралийците предлагат производителите да обединят усилията си, за да подсилят пазара, но новозеландците не са склонни да го направят.