Защо милиарди хора по света все още нямат очила?

5183
Защо милиарди хора по света все още нямат очила?

© Pixabay

Производството на самолети не е работа, в която човек може да си позволи да е небрежен.

В щатската компания Lockheed Martin, например, са нужни два дни, за да може техник да премери 309 точки за поставянето на определени крепежни елементи. 

Но според Шели Питърсън, ръководител Нововъзникващи технологии в компанията, същата работа сега отнема по-малко от два часа.

Какво се промени?

Техниците започнали да носят очила. Но не каквито и да е било очила, а конкретно Microsoft Hololens.

Устройството прилича на обемисти предпазни очила. Те позволяват наслагването на дигитална информация върху обекти от реалния свят.

Така в горепосочения случай очилата извършват всички сметки, показвайки на техниците къде точно да поставят крепежните елементи.

Експертите, занимаващи се с повишаване на продуктивността, виждат в устройствата за добавена реалност (AR), като Hololens и Google Glass, голям потенциал.

Когато от Google демонстрираха за първи път умните си очила през 2012 г., перспективите пред тях изглеждаха съвесем различни.

Те бяха разглеждани като устройство, чрез което хората ще гледат клипове в интернет и ще имат връзка с телефона си.

Умните очила не станаха масов продукт.

Това провокира Google да промени стратегията си, опитвайки се да превърне очилата в инструмент, предназначен за работното място, пише BBC.

В крайна сметка, много професии включват прекъсвания на процеса за консултация с екран, от където служителите виждат какво да правят след това.

С умните очила служителите могат да се консултират с тези инструкции, докато работят, без да прекъсват процеса.

Това спестява няколко критични секудни, необходими на човешкия мозък да осмисли информацията.

Преди хиляда години информацията пътувала доста по-бавно.

В Кайро, около 1010 г., астрономът, математик, оптик Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам пише своя фундаментален труд „Съкровището на оптиката”.

Нужни са обаче над два века, за да бъдат преведени откритията на учения от арабски и така да се разпространят из други региони и култури.

Хайтам разбирал оптиката и зрението по-добре от всекиго преди него.

Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам;    снимка: wikipedia

Някои по-ранни учени, например, смятали, че способността на хората да виждат е свързана с лъчи, излъчвани от очите. Чрез внимателни експерименти Хайтам доказал, че тези твърдения са грешни и че става дума точно за обраното - светлината влиза в очите.

Преди Хайтам оптичните помощни средства са били, меко казано, тромави. Римският писател и философ Сенека буквално използвал купа, пълна с вода, за да увеличава текста. Но натрупването на знанията и откритията през вековете довели до нови идеи.

В края на 1200-те години на бял свят се появили първите очила за четене.

Кой е техният създател е информнация, загубена в пясъците на историята, но се смята, че това се е случило в Северна Италия. Венеция била известна като център за производство на стъкло.

По това време имало проблеми с това, тъй като къщите във Венеция били от дърво, а пещите на майсторите причинявали пожари.

Поради това, през 1291 г., валсите в града забранили търговията със съседния остров Мурано. През 1301 г. „очилата за четене” били достатъчно популярен продукт, за да попаднат в книгата с правила „Гилдия на венецианските работници с кристал”.

Как цигарите създадоха модерния маркетинг?В наши дни силата на маркетинга не е новина. Но преди век, машината тепърва се задвижвала и хората все още не знаели на какво са способни рекламата и маркетингът

Но най-голямата следа за историците относно прозхода на очилата идва от проповед от 1306 г. на Джордано да Пиза. Изобретението е вече на 20 години, казва той по време на събора във Флоренция.

Както се посочва в „История на четенето” на Алберто Мангел, монахът обявил очилата за „едно от най-полезните устройства в света”.

Той бил прав. Четенето в Средновековието не е било едно от най-лесните начинания, тъй като сградите по това време не са изпъквали с големи прозорци, а източниците на изкуствена светлина били скъпо удоволствие.

При много хора със стареенето става все по-трудно да фокусират зрението си върху близки обекти, като това най-често се случвало при монаси, учени, търговци.

Джордано бил на 50-годишна възраст, когато произнесъл словото си за очилата. Само можем да си представим колко ценно било за него изобретението на този етап от живота му.

По това време очилата били полезни за малък дял от хората, тъй като не всички можели да четат. Когато печатната преса била изобретена, очилата започнали да се превръщат в масов продукт.

Първият специализиран магазин за оптика в света отваря врати в Страсбург през 1466 г.

Детайл от творба от 1403 г. на немския художник Кондард фон Зост; Снимка: wikipedia

Производителите използвали изпъкнали лещи за очила, позволяващи виждането на близка дистанция, като на даден етап създали вдлъбнати лещи, които позволявали на хората да виждат надалеч.

Поставете двата вида лещи заедно и имате основните продукти, необходими за създаването на микроскоп или телескоп. И двете изобретения се появили през 1600 г. от търговци в Холандия. Това разкрило изцяло един нов свят на академичните науки.

В наши дни приемаме очилата за даденост. Проучване на британския Колеж по оптометрия показва, че около ¾ от хората във Великобритания носят очила или контактни лещи, или са претърпели операция за корекция на зрението. Пропорциите са сходни в САЩ и Япония.

В по-слабо развитите държави картинката обаче е доста по-различна, като едва от скоро имаме добър поглед над ситуацията.

Вдигането на цените като начин за управление на търсенетоПрез 1950-те години метрото в Ню Йорк е изправено пред проблем, който ще стане познат на потребителите на обществения транспорт по целия свят

Исторически, Световната здравна организация събира данни само за хора, които имат действително сериозни проблеми със зрението.

Много други имат проблеми със зрението, но очилата решават част от тях. Но колко точно са тези хора? Водещият производител на лещи Essilor реши да разгадае тази мистерия, като можем да предположим, че подбудите не са съвсем безкористни.

Така през 2012 г. горепосоченият въпрос получава своя отговор: по света около 2.5 млрд. души се нуждаят от очила, но не разполагат с такива. Въпреки че цифрата изглежда внушително, се смята, че тя е достоверна.

Много от тези хора дори нямат представа, че очилата могат да подобрят живота им.

През 2017 г. изследователи тестваха зрението на стотици събирачи на чай на възраст над 40 години в индийския щат Асам. След това раздали съвсем обикновени очила за четене на стойност 10 долара бройката, на половината от тези, които имали нужда.

Учените сравнили след това колко чай събират хората с очила и колко тези без.

Плантация за чай в Индия;    снимка: Pixabay

Работниците с очила събирали средно с 20% повече чай. Колкото по-възрастни били работниците, толкова повече се подобрявало количеството събран чай. А това е важно – на този вид работници се плаща на база количеството, което са прибрали.

Преди провеждането на експеримента никой не носел очила, но след края му нямало много желаещи да върнат предоставените им очила.

Така това проучване може да се използва, за да се докаже, че липсата на очила води до икономически загуби, макар събирането на чай да е пример, който трудно може да обедини всички икономически отрасли в едно.

Все пак дори консервативните икономисти изчисляват, че загубите от лошо зрение достигат стотици милиарди долари, а тези сметки дори не включват качеството на живот на хората или проблемите на учениците в училище.

Според някои, ако на нуждаещите се ученици бъдат раздадени очила, това би се равнявало на допълнителна половин година обучение.

А нуждата от очила нараства по света. Пресбиопия е състояние, което идва със старостта, а сред децата понастоящем има глобална епидемия от късогледство.

Изследователите не са сигурни каква е причината, но нявярно проблемът е свързан с това, че децата прекарват по-мало време навън спрямо миналото. 

Защо икономиката на забраните е обречена да се проваля?Икономистите страдат от проблеми с репутацията. Хората често мислят, че тези експерти безсрамно манипулират статистиката, правят безумни прогнози и не обичат шумното веселие на чашка с приятели.

Какво би помогнало за коригирането на зрението на хората по света?

Едно от решението е повече лекари, посветени на този дял от медицината. По света обаче наличието на специалисти не е равномерно. Гърция, например, има един офталмолог на 5 хил. души население, докато в Индия работи един специалист на 70 хил. души население.

В някои африкански страни пък има по един офталмолог на 1 млн. души.

Но докато някои сериозни очни проблеми изискват намесата на специалисти, то хората с по-леки проблеми със зрението могат да се ползват от други услуги. В Руанда благотворителна организация обучава медицински сестри да правя очни прегледи. Обучението е успешно, тъй като в 90% от случаите прегледите се извършват коректно.

От друга страна, учителите в училище могат да забелязват тези проблеми и да споделят ситуацията с родителите. След само няколкочасови тренировки учители в селските региони в Китай са започнали да забелязват децата, които биха имали нужда от очила.

Едва ли говорим за ядрена физика, когато трябва да разпространим сред световното население технология от 13-и век.

Какво ли би казал Джордано, ако разбере, че човечеството пътува в космоса и се готви да колонизира други планети, но все още милиарди хора по света нямат достъп до очила?

Навярно би ни казал накъде да фокусираме погледа си.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Емилия Вълчева
# 0
15:11 | 26 November 2019
Много полезна статия. Работя в тази област и ще споделя с колегите! Благодаря!
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg