Ранното пенсиониране невинаги се оказва толкова приятно, колкото изглежда.

Поне не и за Тони, който спира да работи на 37-годишна възраст, споделя той, без да разкрива фамилното си име. Той можел да си позволи ранно пенсиониране благодарение на спестяванията си в размер на шестцифрена сума, натрупани от високоплатената му работа като софтуерен разработчик и ниските разходи на живот, които поддържал.

Той плащал по 400 долара на месец за къща и земя, притежавани от негови далечни роднини, където започнал да гради собствено стопанство.

Не след дълго обаче, Тони се оказал заключен между собствените си идеи, споделя той в подкаста Brandon of The Mad Fientist, чийто водещ също се радва на ранно пенсиониране на 34-годишна възраст.

Тони имал намерението да се научи на нови неща, но никога не се отдал напълно на желанията си поради депресия и тревожност.

„Поради привилегията и щастливото стечения на обстоятелствата и цялата тази работа, която съм свършил, за да спестя пари, се чувствах сякаш имам всичко това. Имам цялото свободно време. Живея в красива долина в тази ферма. И все пак се чувствам окаяно. Това бяха едни от най-слабите моменти, които някога съм имал”, разказва Тони, цитиран от Business Insider.

По-малко от две години след ранното си пенсиониране Тони решава да се върне на работа почасово в света на технологиите – лесно решение, споделя той, тъй като имало три основни неща, които му липсвали по време на периода, в който не работел.

Най-голямата липса била връзката с други хора.

„След като се пенсионирах, изградих мой собствен начин на живот, който не включваше много контакт с хора, както се случва на работа”, казва той.

„И това беше сериозно нещо. Мислех си, че ако започна да правя нещо различно, най-голямата част от него ще бъде изграждането на контакти с хора, ако не на дневна база, то определено на седмична такава”, казва Тони.

Дори в дните, в които се чувствал така, сякаш е социален, всичките му приятели били заети с ежедневната си работа.

Той осъзнал, че му липсва неговата собствена работа. Ранното пенсиониране отнема и задоволството от това да свръшите някаква дейност.

„Действително задоволяващо е да вършите нещо, в което сте добър”, казва той. По думите му, поради това много хора обичат да учат нови неща, за да се справят с трудни задачи. А голяма част от това е да се проваляте отново и отново, което може да предизвика умора след известно време.

„Да работите по проблемите с други хора, които уважавате, е абсолютен наркотик”, смята Тони.

Парите не вредят също, добавя той. След ранното пенсиониране, въпреки наличието на спестени пари, приходът на свежи средства е често нещо, което липсва.

Тони станал жертва на някои проблеми, свързани с ранното пенсиониране, описани и по-рано от други експерти.

Те включват загуба на доход и намалена социална сигурност, ментално и физическо отслабване, загуба на социални интеракции и идентичност, досада и липса на предизвикателства или цел.

Тони не е единственият, който страда от така желаното ранно пенсиониране. След като спрял да работи на 34-годишна възраст, Сам Догън от портала за финансови съвети Financial Samurai страдал от криза на идентичността.

Той бил разочарован от това, че не е толкова щастлив, колкото когато работел. Чувствал се сякаш няма цел.

Милионер: Ако искате да сте богати, спрете да спестявате париПрез 2010 г. Крис Рейнинг бил твърдо решен да стане финансово независим

Седем години по-късно той решил да се върне на работа, тъй като нямало нищо, което да иска да направи повече след ранното си пенсиониране. Искал „да се почувства нормален отново".

Подобно на Тони, липсвали му колегите в работата, като освен това искал да спечели още пари.

Оказва се, че работата предоставя възможности, които човек трудно може да разкрие сам. Например, работата за голяма корпорация може да ви даде повече амбиция и качества за решаване на задачи.

Така често хората, които искат да спрат да работят рано, на по-късен етап разбират, че не могат да живеят без някои неща.

Експертите съветват в такива случаи, въпреки че имате спестени пари, да си намерите някаква работа – на пълен или половин работен ден, почасово или по проекти – няма нищо срамно в това, тъй като ще запълни празнината, която сте оставили в резултат на ранното ви пенсиониране.