Американското правителство ще похарчи милиарди долари, за да поддържа работата на атомните електроцентрали в страната, защото иначе те ще загубят прекалено много пари, за да продължават да работят.

Атомните електроцентрали генерират чиста енергия, производството на която не създава парникови газове, а това може да помогне на администрацията на президента Джо Байдън да постигне амбициозната си цел за намаляване на нетните вредни газове с 50% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г.

Инфраструктурният закон, който Байдън подписа през ноември, включва програма на стойност 6 млрд. долара, която има за цел да запази съществуващите ядрени реактори в САЩ. На 10 февруари Службата по ядрена енергия към министерството на енергетиката на САЩ предприе първите стъпки по започването на процеса по разпределението на тези пари.

Парите са необходими, защото множество атомни електроцентрали са изложени на риск от преждевременно затваряне, а няколко други вече са били затворени преждевременно поради икономически обстоятелства, сочат правителствени документи.

Защо?

Дерегулацията и евтиният природен газ

“Причината наистина се свежда до дерегулацията на индустрията,” казва пред CNBC Джордж Биличич, вицепредседател на компанията за управление на активи Lazard.

В САЩ 17 щата с атомни електроцентрали са регулирани, а 10 щата с атомни електроцентрали са дерегулирани, според Института по ядрена енергетика.

На дерегулираните пазари производителите на атомна енергия трябва да я продават на отворения пазар, където разпределителните компании избират най-евтината енергийна опция, която може да свърши същата работа. В днешно време това често е природният газ.

“Един от основните фактори, който движи икономиката около ядрената енергия, е това колко евтин е природният газ,” казва Бен Кинг, старши енергиен анализатор в компанията за пазарни проучвания Rhodium Group.

Кой купува Има голяма вероятност те да се окажат собственост на някой пенсионен фонд или университет

“Когато природният газ е евтин, за ядрената енергетика е изключително трудно да генерира необходимите приходи, за да продължи да функционира и да носи печалба,” казва Кинг.

Предвид настоящите цени на природния газ и прогнозите, Кинг и неговите колеги очакват, че около една трета от ядрените мощности в САЩ може да бъдат извадени от употреба. Ядрените мощности ще намалеят от около 96 гигавата в близо 60 атомни централи в САЩ до 60 гигавата до 2030 г., прогнозират от компанията.

И макар 6-те млрд. долара в инфраструктурния закон да са от помощ за предотвратяването на потенциална поредица от затваряния на атомни електроцентрали, те не са достатъчни, смята Кинг.

Дерегулацията на енергийните пазари трябваше да стимулира иновациите и конкуренцията. Сега обаче, след като борбата с климатичните промени стана по-неотложна, е изкушаващо този ход да бъде поставен под въпрос.

“Трябва да се проведе дебат за това дали дерегулацията бе успешна или не, и дали индустрията не трябваше да остане регулирана,” казва Биличич. Фактът, че правителството сега се намесва, за да подкрепи ядрената енергия, предполага, че това е било грешка.

“От друга страна, има много експерти, които биха посочили намалените разходи, иновациите и създаването на страхотни компании, които процъфтяват в дерегулирана среда.”

Друг фактор за жизнеспособността на ядрената енергетика е дали атомната централа е част от по-голяма компания за комунални услуги. В тези случаи атомните централи “са малко по-изолирани от ежедневните и ежемесечните промени на пазара,” казва Кинг.

Свещеният Граал

Другите големи източници на енергия с нулеви емисии включват вятъра, слънцето и водата а цените за тези енергийни източници често са най-ниските на пазара.

Атомната енергия трябва да се конкурира и с тези по-ниски цени, макар и не чак до такава степен, както с природния газ.

“Ефектът, който възобновяемите източници имат, бледнее в сравнение с този от природния газ,” казва Кинг.

По-проблематичното е, че вятърът и слънцето са непостоянни източници на енергия — слънцето не винаги грее, а вятърът не винаги духа. Те не могат да заменят атомната енергия (нито газа или въглищата) като източници на базово натоварване, докато не бъде разработена мащабна технология по отношение на батериите. Това обаче ще се случи след години.

“Това е нещото, което хората наричат Свещения Граал на енергийния преход,” казва Биличич. “Да се разполага с решение за съхранение на енергията, което е практично и може да се ползва с възобновяемите източници, така че хората да имат надеждна електроенергия 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. На пазара просто няма нищо такова. Не виждаме и на хоризонта да се задава нещо, което да може да бъде скалирано, така че да обслужва това, от което има нужда човечеството.”

Редица иновативни компании, като ESS и Form Energy получават пари от видни инвеститори, за да изградят тази технология, а установени компании като Tesla също работят по проблема, но мащабно решение все още няма.

Как индианците Навахо станаха основен играч в добива на въглища?Племето Навахо искаше да премине към зелена енергия, но вместо това се случи точно обратното

“За да бъдат постигнати целите за декарбонизация, много неща трябва да събрани заедно. Едно от тях е атомната енергия,” казва Биличич.

Един от начините, по които можем да гледаме на проблема е, че на дерегулираните енергийни пазари няма отчитане на емисиите на вредни газове. Само цената печели.

Поставянето на цена на въглеродните емисии може да помогне за поддържането на иначе дерегулирания енергиен пазар, докато в същото време се постигат целите свързани с климата.

“Ако имахме среда на ценообразуване за въглерода, тези атомни електроцентрали щяха да бъдат по-ценни,” казва Биличич.

Това е една от причините Биличич да подкрепя държавните субсидии за атомните електроцентрали.

“Според мен парите не се дават безцелно,” казва той пред CNBC. Парите “се дават заради признанието, че тези атомни централи създават полза, за която не им се плаща на пазара.”