Защо Швейцария е неутрална в конфликтите?

18319
Защо Швейцария е неутрална в конфликтите?

© Pixabay.com

Знаете ли, че Швейцария, която е един от бастионите на неутралитета и мира, е започнала като страна на наемни войници?

Известните дворци в град Белиндзона свидетелстват за битките в Средновековието между миланците, французите и младата швейцарска конфедерация.

Тези каменни цитадели, включени в Списъка на ЮНЕСКО със световно културно наследство, напомнят за дългата история на племена, кантони и страни, опитвали да установят контрол над град Тичино, където се говори италиански.

Градът бил стратегически важен за преминаването им през Алпите. Швейцарците имат дълга военна история, която определено не е неутрална. Въпреки че, по ирония на съдбата, именно заради съвременната антивоенна политика посетителите могат да станат свидетели на тази военна история.

Непокътнати градове

„Последиците от неутралитета са навсякъде“, коментира пред ВВС Клайв Чърч, заслужил професор по европейски науки в университета в Кент, Англия, и автор на няколко книги за историята и политиката на Швейцария.

„Кажете ми къде има щети от бомби в Швейцария? Отговорът е никъде“, допълва той.

„Можете да посетите който и да е швейцарски град и да видите как е израснал по органичен начин, защото никога не е преживявал инвазия. Визуално се възползвате от този неутралитет, защото цялото минало на страната е тук“, отбелязва проф. Чърч.

Разходка в тези градове, които са като излезли от приказка, е достатъчна, за да си дадете сметка колко прав е Чърч. Целият Берн, столица на Швейцария, е включен в Списъка на ЮНЕСКО със световно културно наследство зарази историческите си галерии, сгради и прочутия си часовник, създаден през 1530 г.



В другия край на страната, Хур - най-старият град в Швейцария, е успял да запази римските си руини, докато в Белиндзона можете да се разходите между трите средновековни замъка и да изследвате историческите каменни селца.

Но в Средновековието швейцарците са били много добри в печеленето на войни. „Наемническата служба се дължала на икономически причини“, казва Лоран Гьостшел, преподавател по политология в университета в Базел и директор на изследователския институт Swisspeace.

„Старата швейцарска конфедерация е била много бедна, нямала инфраструктура за мащабно земеделие и достъп до колониални ресурси, нито излаз на море, така че наемничеството било просто източник на доходи“, допълва той.

Швейцарците наемници се ползвали с доверие, така че тази дейност се запазила дълго време като добър източник на приходи. Докато не загубили.

Достигнати от технологиите

Настъпва моментът на битката при Мариняно през 1515 г., когато французите и венецианците пристигат с артилерия и бронирана конница, докато швейцарците разчитали на копия.

За съжаление, технологията ги пречупила. „След поражението си дали сметка, че са добри войници, но алебардите им не могат да съперничат на артилерията“, казва Чърч. „Така престанали да се намесват в най-големите конфликти в Европа“, допълва експертът.



Вместо това предоставяли услугите си почти изключително на Франция, което им спестило неудобството да се озовават често от двете страни на една и съща битка.

„Това не се случвало през цялото време, но когато се случвало, било изключително тревожно и това стимулирало движенията за неутралитет“, отбелязва Чърч.

Елегантно решение

По онова време станало ясно, че швейцарците са се сражавали в твърде много битки в полза на твърде много страни, за да извлекат полза по сигурен начин, особено когато всички велики сили искали да завладеят Швейцария заради стратегическото й местоположение като пазител на Алпите.

Така че по време на Виенския конгрес през 1814-1815 г. за установяване на мир в Европа след Френската революция
(по време на която швейцарците били охранители на френската монархия, включително на последния й крал Луи XVI) и Наполеоновите войни (по време на които французите нахлули в Швейцария и сложили край на старата конфедерация), швейцарците предложили елегантно печелившо решение за целия континент – позволете ни да бъдем неутрални.

Това било от ключово значение. Както отбелязва Гьостшел, „неутралитетът има смисъл, само ако останалите сили го признаят“. Оттогава Швейцария е неутралната страна, която познаваме днес.

Така че, когато пътувате до Женева, поспрете се пред статуята на Шарл Пикте дьо Рошмон, за да му благодарите за написването на декларацията за неутралитета, която е ратифицирана от Виенския конгрес.

Докато сте там, посветете един следобед на музея на Червения кръст, където ще разберете следващата голяма стъпка от швейцарския неутралитет – ангажиментът на страната към хуманитарната помощ.

Изпитание за надеждността

Всичко започна през 60-те години на
XIX в., когато Анри Дюнан, търговец от Женева, се отправил на пътуване по работа към Италия. Намерението му било да намери решевие на проблемите по търговския маршрут, но когато видял колко ужасяващо лекували ранените войници в окървавените бойни полета на Наполеон III, променил мнението си и създал Червения кръст.



По онова време нещата за Швейцария вървели добре. Създаването на Червения кръст увеличило надеждността на страната, довело до подписването на първата от Женевските конвенции през 1864 г., спечелило й първата Нобелова награда за мир, който била връчена през 1901 г. и осигурило на страната „нещо като мека сила“ в Европа, по думите на Чърч.

Но дошли световните войни и репутацията на страната била подложена на изпитание, особено по време на Втората световна война, когато Швейцария изкупила еврейското злато от нацистка Германия и отказала да предостави убежище на евреите.

„От швейцарска гледна точка неутралитетът е успех, тъй като Швейцария не се намесва в никакъв конфликт. Но възникват много дебати за това дали Швейцария наистина е била неутрална, особено по време на Втората световна война, макар че не участва във военни действия“, отбелязва Гьостшел.

Армия, но за какво?

Армията е едно от най-смущаващите неща в Швейцария за чужденците. Ако е толкова неутрална, защо й е нужна армия?
„Швейцарският неутралитет винаги е бил въоръжен. Един ден някой може да нахлуе, така че трябва да имаш армия, за да можеш да отбраняваш страната си“, отбелязва Чърч.

Водени от същата логика, швейцарците създали широка мрежа от убежища и подземни болници по време на Втората световна война, някои от които са отворени за туристи днес. Колкото до настоящите Швейцарски въоръжени сили, възможно е да ги срещнете в цялата страна.

В тази страна не е имало война от 200 г, но има невероятна защита Навсякъде в Швейцарските Алпи са разположени военни инсталации и бункери, внимателно скрити така, че да се слеят с околния пейзаж

Но нямате нужда от късмет, за да наблюдавате много от удивителните резултати от съвременния неутралитет на Швейцария.

Всеки може да влезе в парламента в Берн, в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), половината от която е в Швейцария, а другата половина във Франция, офисите на ООН в Женева
(въпреки че Швейцария стана член на ООН едва през 2002 г.).

Но също така можете просто да оставите сетивата си отворени, когато пътувате в страната в търсене на уникални места, свързани с швейцарската култура, езици и храна в страна, която от векове се намира между мира и войната.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg