Американският президент Доналд Тръмп наскоро заяви, че поскъпването на долара създава трудности за американския бизнес. Финансовият министър Стивън Мнучин твърди, че отслабването на валутата би било полезно за страната, тъй като ще окаже подкрепа на американския износ.

Той е абсолютно прав в твърдението си, че поевтиняването на долара ще бъде позитивно за експорта, но всъщност това би донесло негативи за икономиката като цяло, заявява икономистът Лари Харис от университета Marshall School of Business в Южна Калифорния в свой коментар за The Wall Street Journal.

По думите му богатите държави имат силни валути. Силният долар позволява на американците да купуват стоки, услуги и ресурси от други места по света на по-ниска цена. Чужденците пък искат да притежават силни валути, затова са склонни да търгуват други активи в замяна на доларите, чието "печатане" не струва почти нищо на Федералния резерв.

Наистина, има и индустрии, които биха спечелили от отслабването на долара - особено тези, които изнасят продукцията си зад граница. Слабият долар прави американските стоки по-привлекателни за чуждестранните купувачи, което означава, че компаниите, които ги произвеждат, повишават приходите си, създават нови работни места и плащат по-високи заплати на служителите си. Това обаче носи загуби за икономиката, смята Харис.

Слабата валута повишава инфлацията и принуждава американците да плащат повече за всичко, което внасят от другите държави. Освен това поскъпва и местното производство, тъй като засиленото търсене от чужбина води до по-високи цени на вътрешния пазар.

Американският бизнес пък, включително и чуждите инвеститори в него, печели по-малко от високотехнологичните продукти, които изнася.

Накратко, с отслабването на долара Съединените щати ще плащат повече за всичко, което купуват и ще получават по-малко за всичко, което продават. Няма как това да доведе до забогатяването на една държава, категоричен е Лари Харис.

Той обаче прави уточнението, че ползите от силния долар също не са разпределени равномерно. По-богатите американци по принцип купуват повече вносни стоки и по тази причина биха спечелили повече от поскъпването на валутата. Но това не означава, че трябва да ощетяваме икономиката на страната в опита си да помогнем на работническата класа, казва още той.

Силната валута разширява общата икономическа база, което позволява на правителството да преразпределя повече средства от по-богатите към по-бедните. Всяка подобна инициатива обаче трябва да бъде внимателно преценена, така че да не навреди на предприемачеството, конкурентоспособността и трудовия пазар. Един от добрите варианти е да бъдат субсидирани работодателите, които наемат служители с ниски доходи.

По този начин една от целите, които администрацията иска да постигне с отслабването на долара, може да бъде изпълнена, само че на много по-ниска "цена", казва още икономистът. Субсидиите на заплащането освен това гарантират, че бенефициентите ще трябва да работят, за да ги получават, а това повишава конкурентоспособността и продуктивността на икономиката в дългосрочен план.

Правителството би трябвало да насърчава и програмите за квалификация и преквалификация, така че да помогне на безработните да придобият нужните умения за включване във високотехнологичните производства.

Икономистите с дясно мислене по правило не гледат с добро око на подобни правителствени интервенции в икономиката, но те всъщност са по-приемливи от алтернативите. Защото в противен случаи подкрепата на избирателите се насочва към радикални политици и популистки мерки за изкривяване на валутния курс, твърди Харис.

Увеличаването на икономическия "пай" винаги е по-добро решение от неговото орязване. А силата на американската икономика зависи от силата на щатския долар.

Част от ползите, които той носи, трябва да бъдат трансферирани към социално уязвимите слоеве - това е цената, която американската демокрация трябва да плати, ако иска да остане богата, завършва коментара си Лари Харис.