В малкия град Адор, близо до Валенсия, сиестата е толкова свещена, че през 2015 г. кметът му предостави право на гражданите си на вечерна почивка, пише ВВС.

Всичко затваря между два и пет часа следобед, а шумът трябва да бъде поддържан на минимално равнище. Родителите трябва да държат децата си вкъщи, а игрите с топка са стриктно забранени, докато жителите на града се наслаждават на сиестата си.

Но докато Адор потвърждава традицията на сиестата, в други части на Испания изглежда, че дните на една от най-култовите практики в страната са преброени. Сега сиестата е чужда на мнозинството испанци - нищо, че чужденците я свързват с образа на Испания.

Близо 60% от испанците никога не са в сиеста, а само 18% се възползват от сиестата в някои дни по обяд, показва неотдавнашно допитване. В действителност, испанците работят повече от останалите европейци.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), испанците имат средно 1691 работни часове на година спрямо 1674 часа за британците и 1371 часа за германците.

Тогава какво е превърнало една държава, известна с лежерното си отношение към работата, в една от най-трудолюбивите в Европа?

Изненадващ внос

Преди да отговорим на този въпрос, си струва да отбележим, че сиестата не идва от Испания, а от Италия. „Думата сиеста идва от латинската „секста“, обяснява Хуан Хосе Ортега, вицепрезидент на Испанското дружество на съня.

„Римляните се хранели и почивали на шестия час от деня. Ако вземем предвид факта, че те разделяли периодите на светлина на 12 часа, тогава шестият час отговаря в Испания на периода между 13 часа през зимата и 15 часа през лятото.

Въпреки римските си корени, сиестата се превръща в транскултурен феномен, особеното работно време в Испания направило възможно повечето хора да включат сиестата в работния си ден.

По традиция испанският работен ден е разделен на две части – хората работят от 9 до 12 ч., спират да работят за два часа, след което се връщат от 16 до 20 ч. Този разделен ден се получавал, защото в Испания след Гражданската война много хора работели на две места, за да издържат семейството си – на едно място сутринта и на друго вечерта.

Паузата от два часа позволявала на служителите, особено в селските райони, да почиват и да пътуват, след като приключат първата си работа. Между началото на 50-те и началото на 80-те години на миналия век Испания преживява безпрецедентна миграция от селските райони към градовете, където сега живее голяма част от населението й.

В градовете малко хора се възползват от сиестата, но заради дългия работен ден тя остава вкоренена в културата.

По-дългият работен ден в Испания не води до по-голяма продуктивност. „Присъствието на работното място означава пилеене на повече часове от реално необходимото в работа, за да изглеждаш по-сериозен и ангажиран с организацията си“, обяснява Марк Грау, изследовател в Харвардския университет и експерт по равновесието между работа и личен живот.

„Може да изглежда добре в краткосрочен план, но в дългосрочен план се отразява на мотивацията, представянето, задоволството от работата, задоволството от живота и със сигурност се отразява на семейния живот“, допълва той.

Заради рецесията през 2013 г. безработицата в Испания нарасна до 27%, а младежката безработица достигна рекордните 56.1%. Впоследствие безработицата намаля, но остана 18.8% през първото тримесечие на 2017 г. - второто най-високо равнище в ЕС, след Гърция.

Дълбокият страх от загубата на работното място накара много испанци да прекарват повече време зад бюрото си. Освен това испанските служители са много по-скептични към използването на гъвкави трудови политики, казва Грау.

Една от компаниите, които предлагат гъвкава работа на над 100-те си служители, е Tecalum, която произвежда алуминиеви части в Жирона, Североизточна Испания. Когато компанията предложила на служителите си почивка от два часа по средата на деня, те поискали един час почивка на обяд и да свършват работния си ден един час по-рано.

През 2016 г. испанското правителство опита да съкрати работния ден с два часа, слагайки край на дългите почивки.

Силата на сиестите

Някои експерти смятат, че традиционната сиеста все още може да има място в съвременния трудов свят, особено когато много хора страдат от недоспиване. Неотдавнашно изследване, осъществено от центъра Флекс за изследване на съня, показа, че средното количество нощен сън на испанците е 7.1 часа, с близо един час по-малко от препоръчителните осем часа от експертите.

Равнището е сходно с това в други развити държави, като Великобритания, където 70% от хората спят шест часа или по-малко.

Навикът на испанците да поспиват се обяснява отчасти с факта, че генерал Франсиско Франко наложил часовниците в страната да бъдат настроени с един час напред като солидарност с нацистка Германия по време на Втората световна война.

Освен това испанците си лягат по-късно от европейските си съседи. Според Евростат те лягат средно в полунощ, докато германците, например, заспиват в 22 ч, французите – в 22.30 ч., а италианците – в 23 ч.

„Кратка сиеста ни помага да премахнем стреса, заздравява имунната система и подобрява резултатите ни на работното място“, казва Ортега, който също работи в Европейската лаботария за изследване на съня към Университетската болница „Генерал Кастейон“.

Но ако сиестата иска да оцелее през 21-и век, може би ще трябва да бъде по-съобразена с офис културата в големите градове.

Някои компании вече мислят за нови начини испанците да могат да се наслаждават на сиеста, без това да се отразява на работното им време.

Сиестата през 21-и век

Хапчета за сън се продават на гара Аточа в Мадрид от началото на 2017 г., предлагайки на офис служителите възможността да спят по време на обедната си почивка. Инициативата на сайта за резервации в интернет Hotels.com е с мото „Да спасим нашата сиеста“.

Експериментът се оказал популярен сред жителите на Мадрид, които се възползвали от възможността за бърза почивка по време на работния ден. Някои хора интегрират ползите от сиестата в съвременния живот чрез използването на технологиите.

SiestAPP, създадено през 2014 г. от испански програмисти, е едно от многобройните приложения за оптимизиране на съня, което помага на потребителите да възпроизведат испанската сиеста, като измерва количеството сън и ги буди, точно когато е вероятно да са най-отпочинали.

„Сиестата не трябва да бъде несъвместима с трудовия ден или с работното място. Щом служителите могат да пият кафе или да пушат, защо да не могат да се насладят на сиеста“, казва Хуан Хосе Ортега.