Създаването на нова държава никога не е лесна задача. Но за Каталония е особено трудно.

Въпреки че регионалният парламент одобри с тайно гласуване и без присъствието на опозиционните партии обявяването на Каталония за „независима държава във формата на република“, фактическото й превръщане в нова държава е изпълнено с предизвикателства.

Освен острото противопоставяне от институциите на Испания на отделянето на Каталония, политолозите и икономистите са на едно мнение по отношение на трите ключови затруднения по пътя към каталонската независимост:

1. Международно признание

Едно от основните препятствия за независима Каталония е, че е сама. „Без международна подкрепа, нито една независимост не е жизнена“, казва пред ВВС политологът от Висшия съвет за научни изследвания Пепе Фернандес Албертос.

За момента привържениците на независимостта не са получили подкрепа за каузата си и това е пречка пред стремежите им, изтъкват анализаторите. Малко след гласуването в каталонския парламент липсата на подкрепа стана явна.

САЩ потвърдиха, че Каталония е неразделна част от Испания, Франция показа подкрепата си за премиера Мариано Рахой, Великобритания изрази желанието си да се спазва Конституцията и единството на Испания, а Германия каза, че не признава декларацията за независимост и подкрепи мерките на централното правителство.

В известен смисъл международният статут на Испания и принадлежността й към ЕС усложняват ситуацията за сепаратистите, обяснява Фернандес.

Ако Испания беше „враждебна страна с неприятели, която създава международни проблеми, това щеше да е добра възможност, но в международен контекст, в който се смята, че Испания не създава проблеми..., малко вероятно е някой да подкрепи каталонската кауза“, смята политологът.

Отделянето на Каталония не се подкрепя и от европейските партньори, тъй като одобрение на процеса по обявяване на независимост, за който няма консенсус в централната държава и противоречи на конституцията на страната, може да разклати основите на самия ЕС.

2. Липса на ресурси

Преходът към независима държава е скъп и в момента Каталония зависи от финансите на централното правителство. 90% от данъчната система в региона е част от испанската държава.

Каталония разполага с данъчна агенция, но данъците, които събира, са много малко, казва икономистът Елисенда Палусие от университета в Барселона.

На икономическо равнище пътят към независимостта е труден, въпреки че не е невъзможен, казва Палусие и допълва, че затрудненията са „по-скоро политически, отколкото технологични“.

"За създаването на нови институции „технически не са необходими много пари в днешния свят. Това е въпрос повече на политическа власт, за да има силата каталонската република да се наложи на територията“, казва икономистът.

Експертът обяснява ситуация, която може да се получи във всички сектори: на кого плащам данъците си – на правителството на предполагаемата нова каталонска република или на централното правителство?

Хавиер Арбос от факултета по конституционно право на университета в Барселона дава и друг пример, за да обясни сложността на ситуацията. „От ноември автономните области трябва да платят ДДС. Знае ли каталонското правителство кого трябва да облага, ако иска да действа като нова държава? Знае ли кой трябва да плаща, ако иска да бъде държава, която го разпределя?“.

“Базите данни до момента се държат от правителството в Мадрид. Правителството в Мадрид, данъчната агенция знаят кой трябва да облагат с данъци и кога. Правителството в Мадрид, чрез агенцията за социална сигурнос, знае кой трябва да плаща пенсиите, кой трябва да получи субсидии при безработица. Не казвам, че трябва да се очаква такова нещо в идните месеци, но е трудно“.

Каталония гласува за започване на процес по отделяне от ИспанияПленарното заседания на каталонския парламент беше бойкотирано от опозицията

В контекста на силно международно отхвърляне, възможността Каталония да получи външно финансиране, за да улесни отделянето си, изглежда отдалечена. „Каталония не разполага с геополитическа перспектива, няма никаква подкрепа за каузата и поради това няма финасиране, необходимо за поемане на разходите по прехода“, твърди Луис Ориолс, професор по политология в университета Карлос III в Мадрид.

Но Палусие от университета в Барселона смята, че ако Каталония „успее да се съпротивлява пред испанската държава, икономическият свят търси възможности, където има такива“.

“Но за достигането до тази фаза, така че да имаме рисков капитал, който може да поеме рискове в замяна на по-големи приходи, първо трябва да демонстрираме, че нашата каталонска република е факт, а не само символична декларация в парламента“, допълва Ориолс.

„Сега имаме всички разходи по прехода и икономически заплахи от държавата, които се превърнаха в кампания за бойкот от потребителите на каталонски продукти, заплахи за компаниите, улесняване на промяната на централата и заплахи за някои от тях“, казва Ориолс.

Палусие критикува и полицейското насилие по време на референдума за самоопределение, което се проведе в Каталония на 1 октомври и който беше обявен за незаконен от испанското правосъдие.

3. Разделено общество

Един от последните и основни проблеми, пред които е изправена Каталония, е в собствената й къща. Макар че депутатите одобриха декларацията за независимост и увериха, че поемат дадения им мандат от населението, няма данни, които да потвърждават, че мнозинството от каталунското общество иска независима държава и това предизвиква тежко социално разделение.

Рахой: Ще възстановим законността в КаталонияПо-рано днес парламентът в Каталония гласува за започване на процес по отделяне от Испания

“Процесът по обявяване на независимост привлича около половината от избирателите от каталонското население, но не и другата половина“, казва политологът Пепе Фернандес. Обществено допитване, организирано от Женералитата, показа в началото на лятото, че 41% от каталонците подкрепят независимостта, докато 49% я отхвърлят.

“Какъв би бил процентът днес? Има голяма несигурност“, казва професор Ориолс. „Вероятно между 40 и 50%. Или казано по друг начин – половината от населението подкрепя независимостта, а другата половина не я подкрепя“.

Това разделение наполовина е трудно за управление, смята политологът. В деня на обявяването на каталонската независимост испанското знаме продължаваше да се вее до късно през нощта над Двореца на Женералитата - централата на каталонското правителство.