Иуко Шимомура получава малко увеличение на заплатата през тази година. Радостта от това обаче е твърде кратка, набързо превръщайки се в раздразнение.

„Възнаграждението ми се е повишило мъничко“, казва Шимомура, която работи за застрахователна компания в Токио.

„Но здравните осигуровки, социалните осигуровки и тези за пенсия са нараснали с по-бързи темпове, така че трудно може да става дума за някакво увеличение на заплатата ми“, добавя тя.

Констатацията на Шимомура се споделя от милиони работещи японци, които осъзнават, че доходите им реално стоят на едно място поради резкия скок на всички разходи за осигуровки с цел подпомагане на социалната система в страната, която е изправена пред проблеми, предизвикани от застаряващото население на Япония.

Социалните осигуровки в страната са скочили от 3 хил. йени до близо 6 хил. йени (55 долара) от 2000 г. насам, пише Financial Times.

В същото време, средният годишен разход за здравни осигуровки скача от 386 038 йени през 2008 г. до 486 042 йени (4 424 долара) през настоящата година, което се равнява на ръст от 2 процентни пункта в данъка върху доходите.

Увеличението на здравните и социални осигуровки поставя въпроса доколко 5-годишната политика на стимули, водена от премиера на страната Шиндзо Абе, има реално изражение върху увеличението на доходите и засилване на потреблението.

35% от кражбите в магазини в Япония са дело на пенсионери Бедността принуждава възрастните хора в Япония да вършат престъпления

“Броят на възрастните хора се увеличава, така че, за да ги подкрепяме, системата се нуждае от още пари“, казва Хироко Огивара, финансов коментатор. С бюджет, който се намира под натиск, е твърде вероятно правителството да прехвърли тежестта на гражданите, добавя тя.

Според проучване на вътрешното министерство, средният месечен доход на работещо домакинство нараства с 13 128 йени (120 долара) за периода 2010 - 2017 г. В същото време преките данъци и осигуровки скачат с 9 386 йени (85 долара) за същия период.

Към това може да се добави и увеличение на ДДС-то в страната от 5 на 8% през 2014 г.

Японската социална система дава добър отговор какво точно се случва в Страната на изгряващото слънце. През 2000 г. Япония стартира нова социална програма с цел повишаване достъпността на населението до социални грижи.

Така, когато даден гражданин изпадне в нужда от социални услуги, държавата плаща 90% от разходите, а при тези с по-високи доходи – 80% от разходите.

1/4 от средствата по програмата идват от националните данъчни приходи, друга 1/4 се взимат от местните данъци, 28% от средствата се набавят от осигурителни вноски, начислявани върху възнагражденията на работещите хора на възраст между 40 и 64 години, а останалата част - от пенсионерите.

Така, колкото повече хора изпаднат в нужда от социални грижи, толкова по-високи стават разходите за социални осигуровки. След реформа от 2008 г., която изисква да се поемат разходите за хора над 75-годишна възраст, работниците започнаха да дават дори повече от доходите си за здравни осигуровки.

“Разбираме нуждата да се плаща за възрастните, но си има граници и навярно вече сме ги преминали“, казва Кейта Тагава, директор в Kenporen - федерация на здравните застрахователи.

Големият секс проблем на Япония достигна 67-годишно дъно Японската криза по отношение на раждаемостта не е ново явление

Така доходите, които се трансферират към нуждите на по-възрастното население, реално не се харчат в икономиката на страната. Вместо тези пари да отиват за потребление, те потъват в здравната система на Япония.

Нещата обаче няма да станат по-розови. След 2020 г. поколението, характеризиращо се с висока раждаемост ще навърши 75 и повече години или с други думи – ще има още повече хора нуждаещи се от социални услуги.

Последните проучвания на японското правителство сочат, че до 2040 г. разходите за социално осигуряване ще скочат с нови 2.5 процентни пункта, до дял от 24% от БВП на страната.

За Иуко Шимомура всичко това означава, че под управлението на Шиндзо Абе нейният стандарт на живот реално не се подобрява.

„Нещата няма да станат по-добре за мен. Виждам, че бизнес средата се подобрява, но за много хора това не означава, че ще могат да харчат повече“, добавя тя.