Банановата плантация Матануска в Северен Мозамбик раполага с един от най-строгите режими за достъп на външни лица. Всеки, който влиза в насажденията, е задължен преди това да потопи обувките си във вана с дезинфектант.

Дори автомобилите минават през пречистваща "автомивка". Причината - смъртоносната Панамска болест, която вече е поразила голяма част от растенията, съобщава BBC.

Преди пет години случаи на гъбична инфекция, известна като TR4 (Tropical race 4), за първи път са регистрирани в Африка, след като от 80-те години на миналия век насам същото заболяване е унищожило милиони декари бананови насаждения в Азиатско-тихоокеанския регион.

До този момент всички опити за локализиране на болестта се провалят, което предизвиква огромна тревога сред производителите.

Възможно ли е бананът, най-голямото билково растение и четвъртата най-често консумирана земеделска култура в света - след пшеницата, царевицата и ориза, да е заплашен от изчезване?

Историята на плантацията Матануска е показателна и е свързана не само със съдбата на бананите. Тя разкрива някои от "страничните ефекти" на глобалната търговия и техните последствия.

Причинителят на заболяването всъщност е гъбичката Fusarium, която се развива в почвата. Първият щам на заразата се появява още през 60-те години на миналия век и почти успява да изтрие от лицето на Земята най-разпространеният по това време сорт банани Грос Мишел.

Устойчивият на фунгициди патоген започнал разпространението си от Централна Америка и в рамките само на няколко години унищожил банановите плантации навсякъде по света, с изключение на ограничени райони от Тайланд.

Тогава на помощ идва изкуствено създаденият сорт Кавендиш, който и до ден-днешен е най-разпространеният в света. Той няма семе и не може да се размножава по естествен път, а само вегетативно - чрез трансплантиране на част от растението, при което се получават нови генетично-идентични клонинги (т. нар. "присаждане" или "ашладисване", както е известно в България).

Кавендиш се оказва устойчив на първия щам на Панамската болест и по тази причина се налага бързо на световните пазари. Насажденията растат лавинообразно, успоредно със световната консумация на банани. През 80-те години обаче се появава новият щам на болестта TR4, който вече поразява и бананите Кавендиш.

Оттогава насам производителите водят неравна битка за спасяване на насажденията си, но резултатите не са обнадеждаващи. Конкретно в Матануска засадените площи са намалели наполовина от 2012 г. насам, когато са регистрирани първите случаи на заболяването.

От първите бананови насаждения са останали само 100 хектара, а близо две трети от работещите в плантацията 2700 души са били съкратени.

Грубата статистика сочи, че в Мозамбик над половин милион души са заети в банановата индустрия. Затова строгата карантина и търсенето на нови, устойчиви сортове се превръщат в топ приоритети за фермерите там.

Съседните държави, като Танзания, също са притеснени от случващото се, тъй като и те разчитат в голяма степен на износа на тези растения. Уганда и Конго отглеждат банани от малко по-различен вид, за който се смята, че е устойчив на заболяването, но местните производители също се тревожат за бъдещето си.

Още повече, че жителите на тези държави набавят 35% от хранителните си дажби именно от бананите.

Според властите в Мозамбик, опасната инфекция не е местно заболяване. Основната им версия е, че банановите насаждения са заразени от ботушите на работници, които са дошли от Филипините. Научни доказателства за това обаче не са открити.

Световната търговия с банани възлиза на над 12 милиарда долара годишно. Когато става въпрос за толкова много пари, обикновено решения на проблемите се намират бързо.

Случаят с Панамската болест обаче е различен, а най-голямото предизвикателство се крие именно в световната доминация на бананите от сорта Кавендиш. Той е толкова разпространен, че на много места на практика е изтласкал всички други алтернативи.

Отглеждането на зедемелска продукция от един-единствен сорт е известно като "монокултурно производство" и е широко разпространена практика заради високата си ефективност. Проблемът е, че монокултурните растения са изключително уязвими и податливи на различни заболявания, пишат още експертите, цитирани от BBC.

А в случая с Кавендиш има и друго препятствие - сортът е изкуствен и не може да се размножава по естествен път, което означава, че усилията да се създаде устойчива разновидност с методите на естествения подбор са напразни.

Защо тогава в Матануска продължават да отглеждат банани, въпреки неуспешната борба с инфекцията и мрачните прогнози за бъдещето?

Основните причини са две. Първо, ако плантациите бъдат изоставени и достъпът до тях бъде отворен, има опасност опасният щам да се разпространи неконтролируемо по цялата планета. Нещо, което властите в Мозамбик не искат да допуснат.

И второ, надежда все пак има. Поне така смятат хора, като бившия инвестиционен банкер Триша Уолъс. Тя е един от първите инвеститори в плантацията през 2008 г. и е свидетел на нейното развитие от самото начало.

По думите й първоначално никой не е вярвал, че на подобно място могат да се отглеждат банани в промишлени условия. Впоследствие Матануска започва да привлича работници от цял Мозамбик и променя цялостния облик на региона.

Уолъс отказва да приеме поражението и да остави местните хора на собствената им съдба. Тя напуска работата си във финансовя сектор и са заема изцяло с управлението на банановата плантация. Спасението, според нея, е в засаждането на специални тайвански Кавендиш банани, известни и като формозана.

До този момент са засадени над 200 хектара от новия сорт, а резултатите са обещаващи. Гъбичната инфекция продължава да засяга част от растенията, но много от тях успяват да се справят сами с нея.

Оказва се, че спасението за африканските бананови плантации може да дойде от същото място, откъдето е и тяхното проклятие - Азия. В което има и известна символика, тъй като формата на банана наподобява тази на бумеранга - оръжие, което винаги се връща там, откъдето е хвърлено.