Линиите на градския транспорт в много от световните мегаполиси се използват от все по-малко хора, въпреки че населението на тези градове постоянно нараства, пише The Economist.

Хората, на които им се налага да пътуват в пиковите часове с автобус 25 в Лондон или метрото по линия "А" в Ню Йорк, едва ли забелязват промяната, защото тези направления винаги са натоварени, но като цяло средният брой на пътуващите намалява и то не само в САЩ и Великобритания, но и в много европейски и канадски градове.

Това се оказва проблем за операторите на транспортните линии. Обикновено те обвиняват лошата инфраструктура и организацията на пътното движение за своите проблеми. Но по-вероятната причина е, че просто изглеждат неконкурентоспособни.

Услугите, като Uber и Lyft, достъпни през мобилни приложения, стават все по-удобна алтернатива на автобусите и трамваите. Придвижването с велосипед също става по-лесно с изграждането на повече велоалеи, а в много градове се предлагат и двуколесни возила под наем.

Онлайн пазаруването, работата от вкъщи и споделените офис пространства пък позволяват на много хора да избегнат необходимостта от придвижване. По данни на Gallup през 2016 г. 43% от американците са прекарали част от работния си ден вкъщи, докато през 2012 г. делът им е било 39 на сто.

В Лос Анджелис за последните пет години броят на пътуванията по линиите на градския транспорт е намалял с 19 на сто. Същата тенденция се наблюдава и във Великобритания, където броят на хората, работещи от вкъщи, се повишава до 4.2 млн. през 2014 г., в сравнение с едва 2.9 млн. през 1998 г.

В Париж броят на пътниците в метрото през 2017 г. е същият, какъвто е бил и през 2012 г. В Берлин той нараства, но темповете са два пъти по-бавни от тези, с които се увеличава заетостта.

А конкуренцията ще продължава да расте, пише още изданието. След появата на Uber в Силициевата долина се появиха цяла плеяда от компании, които се опитват да предложат по-удобни транспортни алтенативи на своите потребители. Вече има приложения, които позволяват наемането на електрически скутер, който можете просто да оставите на тротоара, след като приключите пътуването из града.

Много от тези иновации може и да не намерят пазар, други ще попаднат под сериозни регулации, но в крайна сметка, някои от тях успяват да променят културата на придвижване, включително и безпилотните автомобили, чиято поява по улиците на големите градове вече не е въпрос на "дали", а на "кога".

Всички тези фактори са едно голямо предизвикателство за транспортните оператори, а и за мегаполисите като цяло. Защото градският транспорт е механизъм, който решава определени проблеми. Той е удобен начин за придвижване на хората, които са твърде стари, твърде млади или дори твърде пияни, за да управляват собствено превозно средство.

Автобусите, трамваите, тролеите и мотрисите замърсяват по-малко околната среда и могат да транспортират голям брой хора наведнъж. Опасността обаче е той да се превърне в третокласна и некачествена услуга, именно защото се използва от все по-малко хора.

Спадът на пътниците води до по-малък брой превозни средства, а това, от своя страна, означава, че тези, които все пак разчитат на тях, ще чакат по-дълго по спирките. А автомобилите, независимо дали са управлявани от хора или от изкуствен интелект, ще се редят във все по-големи задръствания.

До някаква степен това мрачно бъдеще може да бъде предотвратено с правилно разпределяне на цената, която се плаща за използване на пътищата, пише The Economist. Много американски градове на практика субсидират използването на лични автомобили, тъй като задължават строителните компании да осигуряват голям брой паркоместа около своите обекти.

На други места пък са въведени такси за преминаване през невралгичните точки, където се образуват най-много задръствания. Но този инструмент е доста груб и в повечето случаи просто осигурява дневен достъп до централните зони срещу определена сума. Много по-прецизно би било таксуването за преминаване по точно определени пътни артерии, като за по-натоварените да се изисква и по-висока цена.

За градските транспортни компании, независимо дали са частни или общински, би било полезно да "копират" работещите решения от високотехнологичния сектор. Но по една или друга причина, те в повечето случаи гледат с недоверие към мобилните приложения, опитват се да ги изтласкат от пазара или пък просто ги игнорират.

И докато в централните градски части новите технологии и конвенционалният транспорт се явяват конкуренти, то в предградията техните услуги по-скоро се допълват. Такситата и електрическите велосипеди могат да превозват хора до големите станции на метрото и автобусните спирки, които понякога се намират на големи разстояния една от друга.

Повечето хора обаче нямат желание и време да вникват в детайлите, които отличават една транспортна алтернатива от друга. Те просто искат да стигнат от точка "А" до точка "Б" и изчисляват колко пари и време ще им отнеме това.

Идеалната система би им позволила да пътуват из целия град, плащайки на едно място и придвижвайки се от таксито до метрото и оттам до стоянката за велосипеди, например. Само че изграждането на такава мултиплатформа е много сложно начинание, което изисква споделянето на огромен обем от информация между компаниите и иниституциите.

Въпреки това градове, като Хелзинки във Финландия и Бирмингам във Великобритания, се опитват да се доближат до тази цел. Това изглежда е единствената смислена визия за градския транспорт на бъдещето.