Учените са прекарали векове наред в опити да разрешат големите мистерии на природата, но въпреки техните усилия, някои природни явления остават неразгадани. Британско списание ни представя десет необясними природни явления от цял свят:

1. Светлините в небето преди и по време на земетресение

Една от теориите за тези светлини е за топлина, причинена от триене, газ радон и пиезоелектричество - електрически заряд, който се натрупва в кварцови скали, докато тектонските плочи се движат.

През 2003 г. д-р Фрайдеман Фройнд от НАСА провежда редица експерименти в лабораторна среда, които показват, че светлините при земетресения се причиняват от електрическа активност в скалите. Вторичните трусове могат да променят електрическите свойства на минералите, съдържащи силиций и кислород, което им позволява да провеждат лъчи и да излъчват светлина.

Проф. Дейвид Бръмбоу от Информационния център за земетресения в Аризона смята, че това е едно от "възможните" обяснения.

2. Рисунките в платото Наска

На площ от 450 кв. км в пустинята в Перу рисунките в платото Наска са огромен художествен проект. С геометрични форми, образи на животни, растения и хора, рисунките се виждат от птичи поглед като огромни линии, посочва БГНЕС.

Смята се, че линиите са създадени от народа на Наска в период от 1000 години между 500 г. пр. Хр. и 500 г. сл. Хр., но никой не знае защо. Според някои археолози, формите са част от астрономически календар.

3. Навигацията на пеперудите монарх

Всяка година милиони северноамерикански пеперуди монарх мигрират на 3200 км на юг, за да прекарат зимата. Дълго време нямаше информация къде отиват тези пеперуди, но през 70-те години двама учени от САЩ откриват, че те мигрират в "Пеперудената планина" в Мексико.

Досега науката знае, че този вид пеперуди мигрира в само 12 до 15 планински местности в Мексико, но не знае как точно стигат те дотам. Някои учени предполагат, че пеперудите монарх се ориентират по слънцестоенето, за да летят на юг.

Вижте и Загадката на безследно изчезналите

4. Кълбовидните мълнии

Кълбовидните мълнии са сфери от светлина, които се появяват по време или след гръмотевична буря. Според очевидци, този вид мълнии може да премине през стъклата на прозореца или да слезе през комина.

Физикът Никола Тесла, а в наши дни и учени от САЩ, са успели да създадат плазмоидни топки, които смятат, че ако не са кълбовидни мълнии, то поне много приличат на тях.

5. Скитащите скали в Долината на смъртта

В долината на смъртта в Калифорния необясними сили въздействат на скалите, които се плъзгат по земята. Учените са проследили 30 скали с тегло до 25 кг. 28 от тези камъни са се придвижили за период от 7 години на разстояние повече от 200 м.

Анализите на следите от движението показват, че камъните трябва да се движат със скорост от 1 метър в секунда, за да изминат подобно разстояние за това време. Никой не е видял как всъщност се движат тези камъни. В повечето случаи новото им местоположение се засича след зимата.

Учени изказват мнението, че камъните се плъзгат в лошо време. Ледът по тези камъни оставал по-дълго, отколкото ледът наоколо, защото камъкът е много добър проводник на топлина. Това намалява силата на триене между скалите и повърхността на долината и камъните биват избутвани от вятъра.

6. Нискочестотоният шум в една област в Ирландия

Един на всеки 20 човека в областта от Бристол до Бонди, Ирландия, чува това бръмчене. Миналата година жителите на град Бюфорд принудили властите да вземат мерки срещу постоянното бръмчене, започнало миналия април.

Властите спрели водните помпи на града временно, но нямало никаква разлика. Някои учени приписват бръмченето на шум в ушите, дълги ударни вълни или пеещи пясъчни дюни.

7. Цикадите, които след 20 години се събуждат, за да открият своята половинка

Възрастните цикади излизат от малките си домове след 17-годишен сън. Те пристигат шумно в трескаво търсене на партньор. Периодичните цикади, в по-голямата част от живота си, са тихи и самотни. За насекоми те имат дълъг живот, но не съзряват преди да навършат 17 години.

През лятото на 17-тата година от живота им те излизат от земята, сякаш покосени от чумата на похотта, за да открият своя партньор в живота. След 2-3 седмици те умират, оставяйки след себе си новоизлюпени червеи, които да започнат цикъла отново.

10 тайни дестинации в Европа, които трябва да посетите

8. Дъжд от цаца и жаби

През януари 1917 г. биологът Уолдо Макати публикува "Душовете на органичната материя". В доклада се говори за вещерска отвара, която съдържа всичко - като се започне от сено и мравки и се стигне до крастави жаби.

В Сърбия град Оджаци е бил залят от дъжд от жаби, а в австралийския град Ладжаману е имало порой от костури. Попови лъжички заляха Нанао и Хакусан в Япония през 2009 г.

Учените са скептични относно животинския дъжд, но един френски физик от 19 век смята, че животните просто са вдигнати от много силни ветрове и са пуснати на друго място.

9. Големите каменни сфери в Коста Рика

Хората в Коста Рика преди испанската колонизация направили стотици огромни каменни топки, които и до днес не се знае за какво са служили. Топките били открити, когато компания за производството на плодове започнала да разчиства терен, за да го превърне в плантация за банани.

Някои от откритите топки били с диаметър около 2 метра. Смята се, че огромните каменни сфери са от периода между 600 и 1000 години сл. Хр., но няма писмени източници за тези кълба.

10. Невъзможните фосили

Това са останките на много отдавна мъртви същества, които учените откриват в археологически времеви зони, към които тези останки не принадлежат. Някои от тези открития дават информация за нашите прадеди, други се дължат на неволна грешка, а трети са чисти фалшификати.

Един от най-добрите примери за фалшификация е на пръв поглед човешкият череп, открит в Обединеното кралство. Археологът аматьор Чарлс Доусън сглобил частите на човешки череп, датиран от преди 500 000 години.

В началото големият череп бил смятан за липсващото звено между човеците и маймуните, но през 50-те години стана ясно, че този череп някога е бил на маймуна, а някои негови парчета са от череп на болен човек, който според радиовъглеродното датиране е на не по-малко от 1000 години.