Черупката на костенурката се състои от 50 различни кости. Тя може да изглежда като твърд щит, но всъщност е формирана от свързването на ребра и прешлени.

В действителност черупката е наистина по-скоро един гръден кош, който костенурката носи извън тялото си.

За разлика от повечето черупчести животни, костенурката не може напълно да излезе от своята твърда обвивка.

За да прибере главата в черупката си, когато е заплашена, костенурката прави истинска гимнастика, която й коства доста движения.

Вижте още: 10 ужасяващи факта за змиите

В черупката на костенурката има нерви, тя се и кръвоснабдява. Така че, ако бъде наранена, кърви и боли.

През 1968 г. две руски костенурки се превърнаха в първите живи същества, които някога са се подвизавали в дълбокия космос. Те показаха, че живи същества могат да завършат лунна експедиция невредими, с изключение на малка загуба на тегло.

Костенурките могат да бъдат безмилостни хищници. Част от тях примамват жертвите си с помощта на езика – мърдат го така, че останалите животни го мислят за червей.

Костенурките не притежават гласните струни, но те все пак могат да издава звуци. Повечето от тях са подобни на съскане, но част от костенурките сумтят и подсвиркват, като изпускат въздух от белите си дробове.

Част от костенурките дишат през дупетата си. Те са заобиколени от тънка мембрана, през която се осъществява обмяна на газове, сред които и кислород.

Костенурките не са толкова бавни, колкото си мислите. Те са тревопасни животни, така че не им се налага да гонят храната си. Освен това имат защитни черупки, което отказват повечето хищници да ги използват за храна. Но когато са заплашени, могат да се движат и бързо.