Hомофобията (от no mobile phone phobia), или натрапчивият страх да не останем без достъп до смартфона си, е явление, за което се говори от няколко години. Но в Азия - родината на пръчките за селфи и на емотиконите, психолозите бият тревога, че зависимостта от “мобилните играчки” става все по-голяма, а нейните жертви - все по-млади, разкрива Би Би Си.

Направено наскоро медицинско изследване показва, че от 1000 ученици в Южна Корея около 250 могат да бъдат смятани за пристрастени към мобилните си устройства, съобщи вестник "24 часа". В тази страна 72% от децата на 11-12 г. притежават собствен смартфон, като му отделят средно по 5.4 ч дневно.

Проблемът, разбира се, е глобален. Според статистиката, независимо на кой континент живеят, 90% от хората обезателно се връщат до дома, ако са си забравили телефона.

Независимо дали ще закъснеят за работа или училище. Всеки седми в икономически развитите страни не може да си представи съществуването без любимата джаджа. Смартфоните успяха да заемат много важно място в много общества, но в азиатската култура те са интегрирани по различни начини.

Там е задължително да се правят снимки, известни като “хранителна порно”, в началото на всяко ядене. Чинията се фотографира и се поства в инстаграм като свидетелство за кулинарни подвизи.

В Япония има цяла субкултура, посветена на модерните мобилни устройства, която се нарича keitai culture.

Азия и нейните 2.5 млрд. потребители на смартфони често създават особен вид новини, като например тази за тайванската туристка, която трябвало да бъде спасявана, след като паднала от кей във водата, защото си проверявала фейсбука и не видяла къде стъпва. Или за китайка от Съчуан, която също едва не загинала след падане в канал, защото не откъсвала очи от екрана.

Властите в Сингапур също предупреждават, че най-уязвимите на номофобията стават все по-млади. Населението на тази миниатюрна страна е от 6 млн. души, а в същото време там има най-много смартфони на глава от населението в света. Заради засилващата се зависимост от устройствата в Сингапур вече има специализирани клиники срещу киберпристрастяване, води се и кампания то официално да бъде признато за заболяване.

“Заради тяхната незрелост, децата трудно могат да контролират използването на смартфоните и да си налагат ограничения”, казва Чон И-Джей, мениджър на Кибер уелнес център в Сингапур. Той е загрижен, че възрастта, на която децата получават първите си смартфони, става все по-ниска. Някои от тях влизат в центъра още в първите класове на училището.

В Сингапур е нещо обичайно домашното да се изпраща на учителя чрез WhatsApp. В Южна Корея 19-годишната студентка Ема Юн (това не е истинското ѝ име) е на лечение от номофобия от април 2013 г.

“Телефонът стана моят свят. Това беше част от мен, мое продължение. Сърцето ми бие лудо и дланите ми започват да се потят, когато си помисля, че съм го изгубила. Никога никъде не ходя без него”, признава тя.

Родителите на Юн също казват, че начинът, по който тя използва телефона си, е довел до задълбочаване на други проблеми, които е имала. Започнала да изоставя всички предишни хобита, бягала от часовете, развалила успеха си.

Много хора изпитват чувство на силно безпокойство, когато усетят, че джобът им е твърде лек, но разликата е, че при зависимите телефонът фокусира всички останали проблеми и тревоги. Друго изследване от Южна Корея показва, че онези, които ползват социалните мрежи чрез телефоните си, са по-изложени на риск от пристрастяване.

На телефона започва да се гледа като на единствено средство за създаване и разширяване на контактите с други хора. Децата и тийнейджърите се чувстват отхвърлени и неспособни да осъществяват връзки без тях. В редица азиатски общества, където учениците и студентите имат тежки и отнемащи много време домашни работи, смартфонът остава единственото средство за контакт с приятелите. По този начин той придобива диспропорционална важност.

“Днес начинът на усвояване на информацията е много различен. Малко хора, например помнят наизуст телефоните на роднините, защото могат да се свържат с тях само като натиснат едно копче. И когато копчето го няма, човек се чувства изгубен и незащитен. Хората все по-често делегират памет на устройствата си, доверяват им част от живота си и така им стават роби”, обяснява и руският психолог Евгений Рисин.

Редица държави вече започват да налагат рестрикции върху използването на смартфоните. В Южна Корея бе създадено приложение за контролиране на използването на устройствата от страна на правителството, но това събуди много противоречиви реакции. Властите наложиха през 2011 г. и серия от мерки, забраняващи децата да имат достъп до онлайн игри след полунощ.

Китай, една от първите държави, които определиха интернет зависимостта като клиничен проблем, изгради клиники във военен стил, за да се бори с новата напаст.

Британският психолог Томас Ли твърди, че други страни в Азия ще постъпят по подобен начин и ще класифицират пристрастеността към смартфоните като “умствено заболяване” по подобие на вманиачаването по секса и хазарта.

“Използването на телефона, за да се почувстваш по-добре, е сравнимо с това как дрогата действа на състоянието на хората. Също като наркозависимите страдащите от номофобия изпитват симптоми като безпокойство, нервност, дори гняв”, казва Ли.

Във Великобритания пък бил проведен експеримент със студенти, които трябвало 1 денонощие да се справят без телефоните си. Повечето започвали да се държат точно като заклет пушач, който току-що е оставил цигарите.

Има обаче и сериозни контрааргументи, че всичко това е преувеличено и е просто част от тенденциите на съвременното общество. Според работещата в Сингапур психоложка проф. Марлен Ли технологичните разстройства не са ново явление. “Изследователите са единодушни, че има много въпроси, на които все още няма отговор. Технологичните зависимости следват механизма на останалите, но имат ново лице”, казва тя.

Психиатърът Адриан Уонг пък се въздържа да дигностицира зависимостта от смартфона като заболяване, тъй като според него така “социални проблеми ще бъдат превърнати в медицински”, докато всъщност “те са просто част от по-големи социални теми като семейството или въпроса за увереността в себе си”.

А докато специалистите спорят, набира скорост друга мания - зависимостта от селфитата. Ярък пример за това е 19-годишният англичанин Дани Боумън. Той качвал всеки ден в социалните мрежи над 200 свои снимки, които сам правел с телефона си, и се дразнел. когато не получавал лайкове.

Така момчето постепенно развило натрапчива нужда да контролира как изглежда отстрани. Един ден решило, че никога няма да може да си направи идеалната снимка, и се нагълтало с хапчета. За щастие, Дани бил спасен, но е в клиника, където се учи да живее без телефон и камера.

12 признака, че се пристрастявате

- Непрекъснато преглеждате телефона си без причина.

- Чувствате се тревожни и отпаднали, когато телефонът не е с вас.

- Изпитвате ужас, че батерията може да падне, и изпадате в паника, ако няма мрежа. Същото се случва, ако сте си изчерпали кредита и има опасност да ви спрат услугата.

- Имате чувството, че без телефона роднините и приятелите ви няма да могат да ви открият, че връзката с най-близкото ви обкръжение е прекъсната.

- Избягвате живи социални контакти, за да се посветите на телефона си.

- Ставате посред нощ, за да ровите в смартфона.

- Ровите и когато се храните, макар на масата да има други хора. Освен че е сигурен признак за зависимост, това е и знак за неуважение, който със сигурност ще раздразни останалите присъстващи.

- Започвате да си проверявате имейлите, щом спрете на червен светофар. Освен идиотско това е и опасно.

- Отнасяте се към смартфона като към дете, когато го изпуснете. Гледате жално при мисълта, че може да се е наранил.

- Учебните и работните ви постижения намаляват заради честото и продължително използване на талефона.

- Лесно се разсейвате от имейли и интересни приложения.

- Чувствате се като в безтегловност, защото не знаете какво друго да правите.