От нарастващите температури на въздуха и морската вода до намаляващите ледници и топящия се сняг и лед, доказателствата за променящия се глобален климат са навсякъде около нас.

Ето и 15 факта, подбрани от Business Insider, че климатичните промени са налице:

Проучвания на глобалните температури на четири различни източника показват затопляне на Земята през последния век, като увеличението на температурите е особено голямо през последните няколко десетилетия.

От 1901 г. насам средната температура на земната повърхност нараства средно с 0.23 градуса на десетилетие. Земната повърхност в САЩ се затопля близо два пъти повече от средното ниво за света от 70-те години на миналия век насам.

Годините между 1995-2006 г. са сред 12-е най-горещи, откакто има измервания на температурата на земната повърхност (от 1850 година).

Средната температура на Арктика е нараствала с близо два пъти повече от средния ръст на глобалните температури през последните 100 години.

От 1978 г. насам Северният ледовит океан e намалявал средно с 2.7% на десетилетие като през лятото пониженията са по-големи - от около 7.4%. Летният арктически лед е намалял с около 34% от 1979 г. насам.

Сателитни снимки показват, че ледът в Северния ледовит океан достига рекордно малки площи през 2007, 2008 и 2009 година. През 2007-а са изгубени 1.26 млн. кв. км. лед - площ по-голяма от тази на Тексас и Калифорния взети заедно. Ледът в Северния ледовит океан може да изчезне през арктическото лято до средата на века.

От 1960 г. ледниците в световен мащаб са загубили над 8 300 куб. км. вода, допринасяйки за наблюдаваното повишаване на нивото на морското равнище.

От 1900 г. насам сезонно замръзналите площи са намалели със 7% (до 15% през пролетта) в Северното полукълбо. Времето, в което езерата остават замръзнали, е намалявало средно с между 1 и 2 дни на десетилетие в периода 1850 - 2000 година.

Частта от Северна Америка, покрита със сняг, намалява като цяло от 1972 г. насам. Средната площ през 70-те години на миналия век (1972 до 1979 г.) е била 8.88 млн. кв. км, в сравнение с 8.54 млн. кв. км за 80-те години, 8.31 млн. кв. км. за 90-те години и 8.23 млн. кв. км в периода 2000-2008 г.

От 1901 г. насам количеството на валежите в световен план се е увеличавал средно с 1.9% на век (особено в източните части на Северна и Южна Америка, Северна Европа и Северна и Централна Азия). Климатичните промени също така ще доведат до намаляване на количеството на валежите в някои райони като Сахел, Средиземноморието, Южна Африка и части от Южна Азия.

През последните три десетилетия температурата на морската повърхност е била по-висока, отколкото през което и да е друго време, откакто започват да се правят подобни измервания през 19 век. От 1901 до 2009 г. температурната на морската повърхност е нараствала средно с 0.12 градуса на десетилетие. През последните 30 години температурата е нараствала повече, или с 0.21 градуса на десетилетие.

Три различни проучвания показват, че количеството топлина, което океаните абсорбират е нараснало значително от 1955 г. насам. Това клоичество топлина не само определя морската повърхност, но и влияе върху морското равнище и течения.

В периода 1993-2005 г. морското равнище е нараствало средно с 3 мм годишно, което се дължи на топенето на ледовете и поглъщането на повече топлина от океаните.

През 20-и век морското равнище е нараснало средно с близо 18 см, след като в предходните 2 000 години промяната е била относително малка. В доклада на Междуправителствения панел за промените в климата от 2007 г. се прогнозира, че морското равнище може да нарасне с между 25 и 58 см. До 2100 година, ако сегашните тенденции на затопляне продължат.

Интензивността на циклоните (урагани, тропически бури и други по-силни бури) се е увеличила осезаемо през последните 20 години. Шест от 10-те най-активни години са били от средата на 90-те години на миналия век насам, като това вероятно се дължи на нарасналите температури на морската повърхност.