Спортистите се характеризират основно с физическата си сила.

Колко добър спортист е един човек се измерва единствено по това кой е по-добър, по-бърз и по-силен. Кой може да скача по-високо, да се огъва повече, да бяга по-бързо и т.н.

Когато обаче става въпрос за прилагането на тези предимства, физическите качества далеч не са единственото нещо, което е от значение. В света на спорта много от най-великите победи се дължат на това, че единият от съперниците е имал “психологическо предимство”.

Тук става въпрос за психическа устойчивост. Някои хора я притежават, други не, но малцина биха я отрекли, когато я видят.

Това е така, защото признаците на психическата устойчивост, особено при спортистите, се забелязват лесно.

По тази причина не само е лесно да се посочи какво могат да правят тези спортисти, но и какво не правят. Вижте 15 неща, подбрани от Elite Daily, които психически устойчивите спортисти не правят:

Те не приемат критиките незряло

Психически устойчивите спортисти не попадат в капана да приемат критиките като лична обида. Това може единствено да породи чувство на необходимост от отмъщение, докато в същото време нещото, заради което са били критикувани, бива игнорирано.

Вместо това те не приемат критиките като нищо повече от признак, че са хора и като нещо от съществено значение за процеса за постоянно израстване.

Разбира се, когато те критикуват, може да боли (да грешиш никога не е приятно), но дори когато критиците се изказват най-остро, те обикновено го правят поради някаква логична причина.

Те не губят концентрация

Липсата на концентрация може да бъде също толкова пагубна, колкото и всяка физическа слабост.

Ако само за момент човек изгуби концентрация за различните елементи, за които е отговорен за постигането на дадена цел или задача, тогава излага собствения успех и този на съотборниците си на риск.

Когато е време да се състезават, психически устойчивите спортисти се отдават изцяло на това, което трябва да свършат и на практика стават имунизирани срещу разсейване.

Те не позволяват да бъдат хванати неподготвени

Да дадеш всичко от себе си и да станеш втори в битка със също толкова страхотен съперник е ок. Да дадеш абсолютно всичко и отново да не спечелиш, пак може да е приемливо.

Ако обаче станеш жертва на ситуация, която лесно е могло да бъде избегната с малко повече учене, тренировки и по-голямо внимание към детайла, просто означава, че си правиш лоша услуга.

Психически устойчивите спортисти знаят, че подготовката е ключът към успеха.

Не им липсва увереност в собствените способности

Всички хора имат умения, но могат да ги използват по различни начини. Тези, които имат върховно усещане за увереност в дадено свое умение, го прилагат много по-категорично и с убеденост.

Тези, които по някаква причина не са толкова уверени в уменията си, ги използват колебливо, което обикновено води до това, че не им достигат няколко сантиметра или една секунда. А това е от съществено значение, защото в много случаи в спорта победите се решават с най-малка разлика.

След като притежаваш някакво умение, то е налице, за да го използваш. Ако го прилагате уверено, вероятността да успеете е много по-голяма. Ако го прилагате колебливо, ставате уязвими.

Вижте още: 14 навика на нещастните хора

Те не позволяват на другите да им влизат под кожата

Една от най-големите трагедии, които могат да се случат на спортния терен, е способностите на даден спортист да бъдат повлияни от нещо толкова неосезаеми и цялостно погледнато маловажно като отрицателните думи на друг човек.

Най-лошото в случая е, че такива трагедии се случват постоянно; добрите играчи биват разконцентрирани от приказките на съперника им.

Когато това се случи, е индикация, че засегнатият преди всичко не е имал много голяма увереност в собствените си умения. А това вече е липса на психическа устойчивост.

Те не се оплакват за това, че не са в светлината на прожекторите

Психически устойчивите спортисти знаят цената си и нямат нужда от това някой друг да я потвърждава. Те са напълно прави да позволяват на други да влизат в новините и да привличат вниманието, защото личните постижения и успеха са нещата, които са наистина от значение, а те не могат да ти бъдат отнети.

Те не губят самообладание

Психически устойчивите спортисти не губят самообладание, когато нещата не вървят добре. Те не действат хаотично, нито пък се задоволяват с вземането на съзнателно неразумни решения, защото са изгубили вяра в първоначалната си стратегия за мача.

Психически устойчивите спортисти контролират нервите си и са способни да гледат напред и да достигат до решения, вместо да се оплакват.

Най-малкото, те ще променят стратегията си за мача, но само след като внимателно са обмислили какво се е объркало и ще продължат напред с усилия да се справят с проблеми по интелигентен начин.

Те не използват умората като извинение

Рядко, да не кажем почти никога, телата ни са толкова неспособни на нещо повече, колкото ни карат да повярваме по време на тези първи няколко признака на умора.

Дори и когато телата ни изглеждат сякаш изнемогват, обикновено винаги може да се направи още едно повторение, още един спринт, още една лицева опора и още един скок.

Истина е, че умората прави тези допълнителни усилия по-трудни, но тя не трябва да ни ограничава до такава степен, че да спрем. Психически устойчивите хора знаят това повече от другите.

Те не живеят с грешките

Те могат да приемат, че са сгрешили, но няма да позволят на грешките да надвиснат над тях като тъмен облак, който ограничава вярата им в самите тях.

Психически устойчивите хора могат да приемат грешките си и да се ангажират да ги поправят, без да приемат тези грешки като признак, че не могат да направят нещо.

Те не трепват в най-важния момент

Има моменти, които са по-важни от други. Финалите са много по-важни от приятелските мачове. Всичко това е истина. Залогът в даден мач или състезание може да варира, но физическият аспект на играта никога не се променя.

През повечето време всяко състезание има една и съща форма и измерение.

Докато участват в състезания с най-голям залог, психически устойчивите хора се концентрират върху този реален факт, вместо върху това да позволяват на предполагаемата важност на “големите моменти” да ги разконцентрира.

Те не се поддават на изкушения

Психически устойчивите спортисти не поставят под заплаха дългосрочните си цели заради краткосрочни придобивки. Те нямат проблем да прпуснат големия купон вечерта преди важен мач.

Те също така знаят, че една грешна стъпка може да провали всичко, за което са се трудили или пък да им създаде лош навик.

Вижте още: 13 неща, които психически устойчивите хора избягват да правят

Те не си измиват ръцете с другите

Да обвиняваш или публично да засрамваш другите вероятно е най-подценяваният признак на лабилна психическа.

Когато някой съзнателно увеличава напрежението върху съотборник, което обикновено се прави от хора, които искат да отклонят вниманието от себе си, това вреди на отборния дух.

Проблемите трябва да се решават вътре в отбора, а не публично и определено не пред вашия противник. Освен ако не искате да сеете раздори. Това обаче е нещо, към което психически устойчивите спортисти никога не се стремят.

Те не позволяват на успеха да ги замае

Психически устойчивите спортисти не приемат успеха като причина да се перчат и да губят чувството си за смирение. Тези спортисти нямат нужда да се хвалят и да се опитват най-безсрамно да привличат вниманието към себе си, в опит да убедят другите, че са много важни, след като цял преди това не са били много убедени в това.

Психически устойчивите спортисти се наслаждават на успехите си, но нямат нужда постоянно да се самовъзхваляват.

Те не нарушават програмата си

Да пропуснеш един ден от добре обмислен план, който се предполага, че е съставен за твоя собствен напредък, е доста ясен знак или за липсата на дисциплина, или за липсата на желание.

Когато психически устойчивите спортисти са решени да постигнат дадена цел, те не си позволяват да нарушават собствения си режим.

Те не се отказват

Те никога не се отказват. Независимо колко секунди остават, независимо с колко изостава отборът, независимо колко трудна е задачата, психически устойчивите спортисти никога не си позволяват да изпаднат в апатия.