Днес Коби Брайънт навършва 37 г. На тази възраст не е тайна, че Черната мамба е в залеза на своята кариера.

Предвид факта, че откакто дебютира в НБА на 18 г. той е изиграл близо 47 000 минути, човек може да си представи на какво е подложил тялото си, за да спечели пет титли.

Какво обаче мотивира човек, който е спечелил всичко в този спорт, да продължи да се състезава? Освен че гони някои от рекордите на великия Майкъл Джордан, той преследва и собственото си величие.

Във време, в което спортистите са актьори, а симулациите са на мода, в НБА има поне един играч, който не го прави. Най-лошото е, че той не получава уважението, което заслужава, според Elite Daily.

Вижте още: Топ 5 на най-добре платените баскетболисти в НБА

Той обаче няма проблем с това и никога не му е пукало за хейтърите. Щеше ли да стигне дотук, ако не беше така? Вероятно не. Вижте няколко легендарни цитата, които показват, че Черната мамба все още е над всички.

За това, че от спортния канал ESPN са го класирали на 40-о място сред най-добрите играчи за 2014 г:

Винаги съм знаел, че там работят един куп идиоти.

За това дали играчите го фаулират толкова грубо, колкото Блейк Грифун:

Ако бях на мястото на Грифин, щях да шамаросам някого.

За защитниците, които симулират по време на мачовете:

Къде са ви топките?

След като записа 11 асистенции в един мач:

На игрището бях като Нео от Матрицата.

За временния треньор на Лос Анджелис Лейкърс Бърни Бикърстаф:

Добър е. Поне не се пречка.

За известния си смъртоносен поглед:

Не ме интересува как се интерпретира. Това не е от значение за мен. Прекалено стар съм, за да се занимавам с такива неща.

За подхода му към приказките на игрището с цел дразненето на противника:

Не говоря много на игрището, но когато го правя, се спускам направо към гушата на противника.

Вижте още: Топ 10 на спортистите, които ще се откажат след този сезон

За единствения му страх в живота:

Единственото нещо, от което се страхувам, са пчелите. Не харесвам пчели. Алергичен съм.

За времето, когато е играл един на един с Трейс Макгрейди:

Играл съм срещу него. Развинтих го. Съсипах го. Дори нямаше конкуренция.

За сезона, в който Лейкърс започнаха с две загуби:

Всички да млъкнат. Оставете ни да работим.

За Смуш Паркър, който бе гард на Лейкърс през 2005 г:

Той не трябваше да е в НБА, но бяхме прекалено стиснати, за да купим добър пойнт гард.

За хората, които го определят като егоист на игрището:

Не бих казал егоист. Аз съм стрелец.

За това какво го прави добър лидер:

Темата за лидерството е докачлива. Много лидери се провалят, защото нямат смелостта да повдигнат въпроса или да засегнат проблема. През всичките години аз не съм имал този страх.

За хейтърите като цяло:

Не ми пука какво казвате. Ако пропускам решителни изстрели в края на мача, хората казват ‘Коби се издъни или Коби е вкарал седем от не знам си колко в напечени ситуации.’ Ами, майната ви. Защото не играя за ш.....о ви одобрение.

За това как се справя с негативността:

Всичко негативно, като напрежение, предизвикателства и т.н., е възможност за мен да се извиша.

За това как се справя със самосъмненията:

Имам самосъмнение. Имам моменти на несигурност. Страхувам се от провала. Има вечери, в които пристигам в залата и си казвам: ‘Боли ме гърба, болят ме краката, болят ме колената. Не съм достатъчно добър. Просто искам да си почивам.’ Всички имаме самосъмнения. Човек не трябва да ги отрича, но и не трябва да капитулира пред тях. Просто ги приемаш.

За това какво е най-важно за него:

Най-важното нещо е да се опитам да вдъхновя хората, така че да се справят страхотно, независимо с какво се знаимават.

За това, че следва стъпките на Майкъл Джордан:

Не искам да съм следващия Майкъл Джордан, искам да съм само Коби Брайънт.

За това защо настоящото поколение има такъв късмет:

Защото, когато са били подрастващи, вероятно са ме гледали, когато аз бях на 21-22 г.

За момента, в който смята, че станал велик:

В края на 2003 г. начинът, по който играя, вече бе завършен.

За това защо в предходния сезон на Лейкърс не им достигаше енергия:

Защото сме стари. Вие какво искате?

Още за симулациите:

Големи хора сме, няма нужда да падат по цялото игрище.

За Дуайт Хауърд, който избра Хюстън пред Лейкърс:

Мекушав си.