Продължават протестите „Окупирай Уолстрийт“, а хората, които наричат себе си 99% заявяват, че богатите са нечестни и цинични.

Ето няколко клишета, често казвани от богатите, които направо вбесяват 99-те процента, подбрани от блогъра Дейвид Уонг, както и неговите аргументи срещу тях:

1. 500 000 долара на година може да звучи много, но всъщност не се смятам за богат

Ето и няколко цитата:

Конгресменът Джон Флеминг: „Сумата, която ми е необходима, за да реинвестирам в бизнеса ми и да храня семейството ми е по-скоро 600 000 долара, така че след като нахраня семейството ми остават около 400 000 долара“

Сенатор Чък Шумер: „На семействата с доходи 250 000 – 300 000 долара ме им е лесно. В повечето райони на САЩ с тези пари не можеш да си осигуриш голяма къща или много почивки, или други неща, които се асоциират с високи доходи.“

Какво те си мислят, че казват:

„Всички преживяваме кризата заедно. Ние нямаме неограничено количество пари“

Какво чуват хората:

„Когато ваканцията ни в Аруба надвиши бюджета ни, се чувствахме точно така, както когато вие не можехте да си позволите лечение за детето си.“

Не само богатите конгресмени говорят така. Щатските медии са пълни със статии за това колко е трудно да се живее с 500 000 долара на година в Ню Йорк, или с 200 000 долара в Токио.

2. Хей, аз работих здраво, да да имам това, което имам днес

Цитати:

Уейн Алън Руут: „Станах милионер на 30-годишна възраст, след като работих изтощителни часове и рискувах собствените си пари. Успехът ми е с цената на кръв, пот и сълзи.“

Из писмо до Уолстрийт Джърнъл: „Защо медиите и Обама непрекъснато използват израза „богатите“, защо не казват просто „успелите“ или „тези, които работят най-много“.

Какво си мислят, че казват:

„Аз не съм Парис Хилтън. Работя 70 часа на седмица“.

Какво чуват хората:

„Причината да имам 100 пъти повече пари от теб е, че работя 100 повече от теб“.

Много милиардери действително работят ужасно много. Един служител на Microsoft казва, че Бил Гейтс почти не спи и ако той работи 81 часа за 4 дни, то пак ще е по-назад от Гейтс.

Хората обаче разбират тези думи другояче – все едно богатите им казват, че ТЕ не работят достатъчно. Все едно казват, че един инвестиционен банкер има повече пари от една медицинска сестра (която дава нощни дежурства и носи отговорност за тежко болни), защото той работи, а тя едва ли не просто си стои в болницата.

Тези фрази показват, че мястото в обществото е само по заслуги. Тоест, ако си беден, ти не си полезен за обществото, а ако си богат си.

Когато хората казват, че милионерите са „щастливци“ , те нямат предвид, че те са щастливци като тото-милионерите, например, казва Уонг. Те са щастливци, защото са се родили във време, в което техните специфични умения (напр. търговия с акции) са по-печеливши от уменията на други хора (напр. физически труд или писана на стихове).

Дали Майкъл Джордан щеше да печели по 70 милиона на година, ако се беше родил във време, в което да вкараш гумена топка в малка дупка не се ценеше толкова много?

Самият Уорън Бъфет казва, че не знае какво е щял да прави с таланта си за инвестиране, ако се беше родил в село в Бангладеш или Перу. „Аз работя в пазарна система, в която за щастие това, което аз правя се заплаща добре, даже прекалено добре.“

3. “Ако аз мога да го постигна, значи и вие можете да го постигнете“

Цитати:

Мич Даниелс, губернатор на щата Индиана: „Не можем да приемем, че нацията ни се състои от хора, които имат и хора, които нямат. Това трябва да е нация от хора, които имат и хора, които скоро ще имат.“

Какво си мислят, че казват:

„Това е страната на възможностите. Всеки може да успее тук, просто го направете – забогатейте!“

Какво чуват хората:

„Ако всеки в кънтри клуба, в който ходя е богат, значи не е толкова трудно да си богат.“

С това богатите се залъгват, че няма бедни, а просто хора, които не са се заели сериозно със задачата да изкарват пари, че няма такова нещо като класово разделение.

Няма нужда да слизате от яхтата си, обаче, за да разберете, че това не е истина. Само погледнете работника на дока. Той може да работи 100 часа на седмица, може да е факир в механиката на лодките и пак няма да е богат. Може би, ще кажете, че ако има бизнес нюх, той може да отвори собствен сервиз за яхти или нещо подобно. Да, но не може всеки механик да има собствен сервиз, нали?

Все едно да хвърлиш един кокал към 20 огладнели кучета и след кървавия бой за него да кажеш на загубилите „Хей, вие всички можехте да го хванете. Трябваше да се борите по-яростно.“

4. “Вас просто ви е яд, защото аз съм успял, а вие не.“

Цитати:

Херман Кейн: „В известен смисъл това е завист. Убеден съм в това. И ето защо не мисля, че трябва да я търпя – моите родители никога не са се правили на жертви. Моите родители никога не са казвали, че се надяват богатите за загубят нещо, за да можем ние да получим нещо.“

Какво те мислят, че казват:

„Лошо е да нападате други, вместо да се опитате да подобрите собствения си живот.“

Какво чуват хората:

“Всички тези оплаквания за това, че системата е нечестна звучат като клюки, което грозно момиче пуска за по-хубава съперничка.“

Погледнете класацията за най-харесваните личности в Америка. В нея има 20 личности, всички те са богати и определено са в графата 1%. Има 4 милиардера в този списък.

Какво излиза? Явно хората все пак харесват богатите.

Влезете в стаята на който и да е тийнейджър. Ще видите плакати на спортисти, които получават милиони, за да подритват една топка. Значи хората ги харесват все пак?

Важно е не дали си богат, а как се държиш. Даренията много помагат за имиджа.

Може би ще кажете: „Никой не може да ми казва какво да правя с парите си“ Е, да, в идеалния свят всеки прави каквото си иска и няма социално напрежение, но ние не живеем в идеален свят.

5. “Не трябва да наказвате хората, които поддържат икономиката на тази държава“.

Цитати:

Джон Крамър, Washington Times: „Посланието на „Окупирай Уолстрийт“ е притеснително. Те в общи линии казват „Накажете успелите.“

Джон Бойнър: „Най-богатият 1% в САЩ плащат 40% от данъците доход, най-добре платените 10% плащат 90% от данъците доход.“

Шон Ханити: „До сега беден човек не ми е предлагал работа“.

Какво си мислят, че казват:

„Ако наказваме успелите, обществото ще премине към комунизъм.“

Какво хората чуват:

„Знаете ли, че плащам по-високи данъци от градинаря ми? Мрън-мрън-мрън“

Да разгледаме клишето „Вие всички имате работа, защото някой богат човек ви я дава.“ Дали той ни я дава? Например, да вземем Toyota. Шефът на компанията не вади пари изпод дюшека, за да даде на работниците. Той има тези пари, защото стотици хиляди обикновени хора са си купили неговия автомобил. Той се явява посредник между търсенето и предлагането. Същото важи за работещите в Walmart или друг гоям магазин. Светът не се върти заради шефовете – ние всички въртим света.

И така – богатите се ядосват, защото бедните искат от тях някакви неща. Защо бедните тормозят точно тях с исканията си? Защото са гадни? Когато сте били на 10 и майка ви е искала от вас да си подредите стаята, тя не е искала това, защото е гадна. В света на възрастните, хората искат от вас някакви неща, защото само вие може да ги свършите. Ето една метафора – помните ли, когато Йода каза на Люк, че трябва да се бие с Дарт Вейдър, ако иска да стане истински джедай. Да не мислите, че това е било, защото Йода мрази Люк и иска да го накаже? Или защото Йода му завижда?

Или може би защото нещо е трябвало да бъде свършено, а Люк е единственият, който е можел да го свърши? Защото е притежавал Силата? Е, в нашия свят парите са Силата.

6. “Спрете да искате помощ. Аз никога не съм получавал помощ от никой“

Цитати:

Крек Нелсън; „Живял съм на помощи и купони за храна. Помагал ли ми е някой? Не!“

Какво си мислят, че казват:

„Издърпай се сам от калта“

Какво чуват хората:

„Тъй като аз не съм получил парите си от наследство, не виждам защо бедните деца трябва да получават помощи.“

Богатите хора обичат да се изолират от обществото и да си мислят, че са напълно самодостатъчни.

Добре, разбираме, никога не сте получили нищо даром. А били ли сте някога деца? Да не би от бебета да работите на три смени? Най-вероятно родителите ви са ви хранили поне до 18 години. Най-вероятно са похарчили пари за вашето добро образование? Днес все по-малко хора могат да си позволят добро образование за децата си, които може да не са глупави от вас, но се е случило така, че детството им е съвпаднало със световна финансова криза и баща им е съкратен.

Обществото съществува като общество от хора, които помагат едни на други. Ако въоръжени гангстери нападнат вашия имот, вие ще се обадите на полицията, няма да се защитавате сами срещу тях. Така ще дойдат хора, които ще рискуват живота си, за да ви спасят, защото държава им плаща заплати да го правят. Така че, когато от вас поискат помощ за благотворителна организация, не може да кажете „Мен какво ме интересува“, защото обществото е създадено така, че всеки внася в него, това, с което разполага и с което може да помогне. Едни са пожарникари и рискуват живота си като влизат да спасят деца от пожар, други са богати и даряват средства за подобряване на живота на тези деца, останали без покрив.