Психоложката Кели Макгонигал имала навика да демонизира стреса, предупреждавайки пациентите си, че той може да увеличи риска от най-различни заболявания. След това ново проучване я кара да промени мнението си.

В своята презентация за TED Макгонигал разглежда стряскащия резултат от проучвания: стресът може да има негативни здравословни последици, само ако вярвате в това. Какво е нейното радикално предложение? Вместо да се страхувате от стреса, сприятелете се с него.

За да научите повече за това защо в някои случаи стресът може да има положителен ефект върху разума и тялото ни, вижте седемте проучвания, цитирани по-долу. (Важно: всичките тези проучвания са за “рязък,” “краткосрочен” или “умерен” стрес. Такъв, който се изживява в краткосрочен период и е свързан с нещо конкретно. “Хроничният стрес,” от друга страна, изобщо не е толкова страхотен.)

1. Стресът е свързан с по-малък риск от смърт (ако мислите за него по-начина, по който Макгонигал предлага). В презентацията си тя посочва изводите на учени от Университета на Уисконсин. Те са прегледали резултатите от проучване от 1998 г., проведено от Националния център за здравна статистика, в които на участниците са зададени конкретни въпроси за нивата на стреса, управлението на стреса и възприятията за това как стресът влияе на здравето.

Те са използвали представителна извадка от около 29 000 участници, след което са следили смъртните случаи сред тях до 2006 г., като цяло откриват, че опасността при хората, които са се оплакали от голям стрес и са заявили, че той има голямо влияние върху здравето, е по-голяма и че рискът от преждевременна смърт при тях е с 43% по-висок.

Опасността от преждевременна смърт при тези, които са споделили, че са подложени на голям стрес, но не смятат, че той влияе на здравето, е била най-малка, дори по-малка от при тези, които са казали, че не усещат стрес.

2. Стресът засилва отделянето на неврони, които могат да подобрят представянето. Проучване на Калифорнийски университет Бъркли от 2013 г. предполага защо в някои случаи стресът може да тласне човек напред и да го накара да се справи с дадено предизвикателство.

Учените поставили плъхове в стресираща ситуация — те ги обездвижили в клетките им, за да повишат нивата на хормона на стреса в телата им. В мозъка обаче това повишаване на нивата на хормона на стреса изглежда накарало стволови клетки да се превърнат в нови неврони.

Две седмици по-късно тези неврони изглежда подобрили представянето на плъховете на тестове за заучаване на нови неща. Според един от авторите на проучването, периодичните стресиращи събития са тези, които държат мозъка нащрек, а човек се представя по-добре, когато е нащрек.”

3. Изблиците на стрес могат да засилят имунната система. Според проучване на Станфордския университет, краткосрочният стрес кара надбъбречната жлеза да освобождава хормони, които на практика призовават имунните клетки от местата, на които си “почиват ” в органите и ги насочват към местата, където ще има нужда от тях, още преди да има някаква рана или инфекция.

Вижте още: 12 начина, по които успелите се справят с токсичните хора

4. Стресът може да ви направи по-общителни. Проучване на Университета на Фрайбург от 2012 г. предполага, че стресът може да помогне на човек да си създава нови приятели. За това проучване 72 студенти са разделени на групи в стресово състояние и контролно състояние.

В стресово състояние студентите трябвало да преминат през нещо наподобяващо изпитанието на плъховете от точка 3 по-горе. След това всеки участник в двойка с партньор трябвало да играе групови игри, които го подлагани на тест доверие, споделяне и поемане на рискове.

Накрая учените установили, че студентите в стресово състояние демонстрирали по-общително поведение в игрите. С други думи, те имали по-голяма готовност да се доверят на партньора си и показвали по-голямо склонност да споделят.

5. Стресът може да подобри способността за научаване на нови неща. Проучване, публикувано в Nautrwissenschaften, разглежда как североамериканските дроздове заучават нови звуци и заключава, че този вид птици показват по-големи способности да учат в периода на остър стрес.

Това обаче не важи само за птиците. Проучване от 2007 г. подлага участниците на нещо, което гарантирано ще ги стресира — поставят ръцете им в леденостудена вода за 60 секунди. След това те били подложени на експерименти за заучаване на нови неща, прилагани често при животните. Хората в стресовата група показали доста по-добри резултати.

6. Стресът може да подобри паметта. Плъховете, очевидно, мразят да плуват. Учени от Университета на Бъфало са използвали този факт за експеримент през 2009 г. Те принуждават група плъхове да плуват в продължение на 20 минути, докато друга група плъхове остават сухи. След това проследяват как двете групи се справят при ориентиране в лабиринт.

При експерименти, проведени четири часа и един ден по-късно, плъховете, които били подложени на стресиращото плуване, направили значително по-малко грешки в лабиринта от плъховете от другата група. Учените забелязали, че при тези плъхове се увеличил невротрансмитера глутамин, известен с това, че подобрява паметта.

7. Стресът може да ви помогне да установите връзка с инстинктите си. Учените от Университета на Мейн искали да разберат как точно стресът подобрява представянето. Те подложили група студенти на редица тестове, за които се зане, че увеличават нивото на хормона на стреса кортизол — те трябвало да изнесат 5-минутна презентация, която се записвала на видео, да направят 5-минутно интервю, след което да броят обратно от 1 022 през 13 числа, като всичко това ставало пред съдии, които не показвали никаква емоция през цялото време.

След това студентите трябвало да изпълнят две задачи, свързани с категоризирането на форми на компютърен екран. Колкото по-стресирани заявили, че се чувстват студентите, толкова по-добре се справили в едната от задачите, в която трябвало да се притесняват по-малко от детайлите и да използват повече интуицията си.