По време на разкопки на обект в североизточна Йордания археолози са открили овъглените остатъци от плосък хляб, изпечен от ловци-събирачи преди 14 400 години.

Това е най-старото пряко доказателство за хляб, намирано досега, като то предшества зараждането на земеделието поне с 4 000 години. Откритието предполага, че производството на хляб от диви зърнени храни може да е насърчило обществото на ловците-събирачи да отглежда зърнени култури и по този начин да е допринесло за аграрната революция през Неолитния период.

Екип учени от Университета на Копенхаген, Университетския колеж в Лондон и Кеймбриджкия университет са анализирали овъглените остатъци от археологически обект от Натуфийската култура на 14 400 години, който се намира в Черната пустиня в североизточна Йордания. Резултатите представляват най-ранното емпирично доказателство за производството на хляб:

“Наличието на стотици овъглени остатъци от храна в пещите в обекта Шубайка 1 е изключително откритие и ни даде възможността да анализираме хранителни практики на 14 000 години. 24-те остатъка от храна, анализирани в това проучване, показват, че дивите предци на домашните зърнени култури като ечемик, лимец и овес са били пресявани, смилани и омесвани преди да бъдат готвени. Остатъците са много сходни с тези от безквасни хлябове в няколко Неолитни и римски обекти в Европа и Турция. Така знаем, че сходни с хляба продукти са се правели много преди развитието на земеделието. Следващата стъпка е да оценим дали производството и консумацията на хляб са повлияли на заражденето на отглеждането на растения,” казва Амая Аранз Отагуй от Университета в Копенхаген.

“Натуфийските ловци-събирачи са особено интересни за нас, защото те са живели в един преходен период, когато хората започват да водят по-заседнал начин на живот, а хранитлените им навици започват да се променят. Плоският хляб, открит в Шубайка 1, е най-ранното доказателство за производството на хляб и показва, че печенето е било прилагано още преди да се отглеждат насаждения. Тези доказателства потвърждават някои от нашите идеи. Ранното и изключително времеемко производство на хляб от диви култури може би е било един от двигателите зад последвалата аграрна революция, при която дивите култури са били култивирани с цел осигуряване на по-удобни източници на храна”, обяснява археологът от Университета на Копенхаген Тобиас Рихтер, който ръководи разкопките в Шубайка 1.