Ние се доверяваме на учените около нас да имат най-добра представа за това как светът всъщност функционира.

По време на дебат в Националния исторически музей на САЩ, на който бе разискван въпросът дали вселената е симулация, отговорите на участниците като че ли бяха по-успокоителни от тези на други учени.

Физикът Лиза Рандъл, например, заяви, че според нея вероятността вселената да не е "истинска" e толкова малка, че "е на практика нулева."

Задоволителен отговор за тези, които не искат да седят и да се чудят какво би означавало вселената да не е истинска, пише Business Insider.

От друга страна, астрофизикът Нийл де Грас Тайсън, който водеше дебата, заяви, че според него вероятността вселената да е симулация "може да е много висока."

Въпросът дали знаем вселената истинска ли е тормози учените отдавна, далеч преди Декарт да заяви: "Мисля, следователно съществувам". Същият въпрос се разглежда и в модерни научно-фантастични филми като "Матрицата" и „Ексизстенц“ на Дейвид Кроненбърг.

Повечето физици и философи обаче се обединяват около идеята, че е невъзможно да се докаже единодушно дали не живеем в симулация и дали вселената е истинска.

Тайсън е съгласен с това, но казва, че не би се изненадал, ако открием някак, че някъде, някой е отговорен за нашата вселена.

Тайсън посочва още, че ние, хората, винаги сме определяли човешкия вид като най-умния и сме много по-интелигентни от видове като шимпанзетата, чиято ДНК наподобява близо 99% нашата. Ние можем да създаваме симфонии, да се занимаваме с тригонометрия и астрофизика (или поне някои от нас).

Тайсън обаче използва мисловен експеримент, за да си представи форма на живот, която е толкова по-умна от нас, колко ние сме по-умни от кучетата и шимпанзетата, например.

"Как бихме изглеждали до представителите на тази форма на живот? В тяхно присъствие бихме били лигавещи се идиоти, които бръщолевят глупости," казва той.

Каквато и да е тази форма на живот, тя със сигурност е способна да създаде симулация на вселена.

"Ако случаят е такъв, аз лесно мога да си представя, че всичко в живота ни е творение на някой друг за негово развлечение," казва Тайсън. "Казвам, че в деня, в който научим, че това е истина, аз ще бъда единственият тук, който ще казва: "Не съм изненадан.'"