Банаба: унищоженият тропически рай

8073
Банаба: унищоженият тропически рай

© Instagram

В Тихия океан, на половината път между Папуа Нова Гвинея и Хавай, има малък остров на име Банаба, принадлежащ към разпръснато множество от острови, наречени Гилбърт.

Преди контакта си с европейската цивилизация Банаба е красив коралов остров, богат на животински и растителен живот, и с процъфтяваща общност, която поддържа близки връзки с жителите на Кирибати.

През 1900 г. професорът от Нова Зеландия Алберт Елис, работещ за Pacific Islands Company, открива, че повърхността на Банаба е направена от вкаменено гуано, което през годините се е превърнало във висококачествена фосфатна скала.

По същото време е открит фосфатът и в Науру - германска територия по онова време, докато Бабаба е британски протекторат, уточнява Amusing Planet. Pacific Islands Company се присъединява към минна компания, базирана в Хамбург, като двете създават Pacific Phosphate Company (PPC), занимаваща с добив на фосфати в Науру и Банба, тогава известен още като Ocean Island.

Договорено е, че местните жители ще получават незначителната сума от 50 лири годишно в замяна на изключителни права за добив за 999 години напред, въпреки че по-късно условията на концесията са променени, като PPC започва да плаща възнаграждения и компенсации за нанесени щети.

В рамките на няколко години тя се превръща в изключително печеливша компания.

През 1915 г. островите Гилбърт стават колония на британците, а четири години по-късно Бордът на British Phosphate Commission - консорциум, включващ правителствата на Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, придобива дейността на PPC в Науру и Банаба и минното дело продължава да се извръшва по старому.

Когато започва Втората световна война, Япония нахлува в Банаба, като повечето от островитяните са изпратени в лагери, а други избити. След края на войната оцелелите около хиляда души са принудително преместени от британците на остров Раби, част от архипелага Фиджи, под предлог, че японците са унищожили къщите им което не е вярно.

Населението на Банаба се оказва окончателното препятствие по пътя към превръщането на острова в огромна мина. След като то е преодоляно, британците възобновяват добива на фосфати до изчерпването им през 1979 г. Дотогава 90% от повърхността на острова бе разкопана, което го превръща в пустош. Науру страда от подобна съдба.

През 1971 г. коренното население на Банаба подава жалба срещу Британската корона и PPC за провала на обещаното презалесяване на острова, както и за липсата на адекватно обезщетение. Съдът осъжда британското правителство да плати, след което то внася 6.5 милиона британски лири в доверителен фонд, от който днес се предоставя основното финансиране за администриране на живота на остров Раби.

През 1979 г., след като Кирибати придобива независимост от Британската корона, около 250 доброволци се преселват от остров Раби на Банбаба и оттогава живеят там, разчитайки най-вече на финансиране от Фиджи, въпреки че островът е част от Кирибати.

Най-красивите малки държави на планетатаЧували ли сте за Тувалу?

 

Не е изненадващо, че в района продължава да съществува много политическо напрежение. Населението, живеещо на остров Раби, призовава Банаба да се отдели от Кирибати и да се присъедини към Фиджи, докато други искат островът да обяви независимост.

Надигат се гласове и за възобновяване на работата на фосфатната мина - предложение, което предизвиква сериозно недоволство сред местните.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg