След като през 2002 г. е избран в драфта от Ню Орлеанс Сейнтс, Донте Столуърт прекарва 10 г. в НФЛ, играейки на позицията уайд рисийвър.

Той получава и доста сериозна заплата през това време. "Първият чек, който получих от НФЛ, бе за 1 млн. долара," споделя Столуърт пред Vox. "Чекът просто изглеждаше фалшив. Наистина не знаех какво да правя с него."

Столуърт споделя още, че забогатяването му си имало е един голям недостатък – всички искали част от парите му

Ето какво казва още бившият състезател по американски футбол:

Имах роднина, с която не бях говорил нито веднъж, през цялото време, докато бях в колежа. След това, когато бях избран в драфта, тя ме попита дали мога да й дам 50 000 долара. Това беше дори още преди да съм получил някакви чекове. Спомням си, че си помислих, "Едно ‚поздравления‘ първо можеше да е по-добър подход за тази молба."

Като млад спортист, преди още да стигнеш до НФЛ, постоянно чуваш подобни истории. Никога обаче не вярваш, че са истински. И когато ти се случи, си казваш, "Леле, 50 000 долара. Молят ме сякаш става въпрос за 5 долара."

Това също така се случва често. Много трудно е да се научиш как и кога да казваш не и да нямаш угризения за това, казва още бившият спортист.

Вижте още: Това е един от най-успелите бизнесмени сред бившите спортисти

Столуърт, който в момента е журналист и футболен коментатор, съвсем не е първият човек, който изтъква, че парите могат да усложнят отношенията на човек с другите.

Елизабет Гилбърт, автор на бестселъра "Яж, моли се и обичай," споделя пред Wealthsimple, че първоначалният й импулс, когато постигнала успех, бил да "преразпредели богатството си сред всичките си приятели." След като някои от подаръците й не постигат желания ефект, в момента тя се опитва да не смесва парите и приятелите.

Столуърт обяснява, че когато разполагаш с ресурсите, се превръщаш в „спасителна мрежа“ за хората в живота ти, които имат нужда от такава мрежа. Това невинаги е нещо лошо, но е доста наклонена плоскост.

Имам буквално милиони в банката и някой ме моли за 1 000 долара. Не изглежда толкова зле. След това обаче 1 000 се превръщат в 5 000 или пък молбите зачестяват, казва Столуърт.

Автоматично се превръщате в спасителна мрежа. Вместо някой да поеме отговорност за собственото си финансово състояние, той или тя си мисли: "Мога да похарча тези пари и след това, ако има проблем, мога просто да помоля Донте за 500 долара и няма да има проблеми."

Според Столуърт обаче някои спортисти никога не се научават да казват не на хора с протегнати ръце. “Те са и тези, които се разоряват най-бързо."