Горите в източната част на България са истински терциерни паркове.

Терциер е остарялото название на геологическия интервал от историята на Земята, който включва промеждутъка от измирането на динозаврите (преди около 65 милиона години) до началото на последния ледников период (преди около 1.8 милиона години).

В днешно време дори и на малка площ у нас могат да се открият голям брой растения, които са оцелели от топлите периоди по времето на динозаврите и затова се отнасят към групата на терциерните реликтни растения.

Това обяви Борис Каракушев, изпълнителен директор на международен консорциум, който през 2021 г. извърши проучване на природните местообитания в България ( в частност гори) от екологичната мрежа „Натура 2000“.

Изненадващо много от растенията са широко разпространени и добре познати, но не се знае, че са древни видове. Например от дърветата такива са космат дъб, горун, цер, полски клен, обикновен габър, келяв габър, мъждрян.

8 места на планетата, на които гравитацията не действаПланета Земя живее по законите на гравитацията, открити от сър Исак Нютон. Но има гравитационни аномалии на някои места, в които този закон не може да се приложи

Сред храстите се срещат смрадлика, бръшлян, драка, бодлив залист (известен още като бодлив чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат пролетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са характерни видове за горските местообитания от европейска значимост, които са били обект на мониторинг.

Друга неочаквана изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци. През октомври пролетното ботурче (известно още като циклама) вече е образувало своите розетки и те привличат внимание с красивите си листа.

Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, вече се подготвя, като образува първите си нови листа.

А кавказката иглика (също терциерен реликт) така и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през така далечната пролет, пише вестник Марица.