Ливанският кедър е едно от най-величествените дървета в света. Той расте върху изключително ограничена територия - по склоновете на планината Ливан, която се простира по цялата дължина на страната със същото име.

Ливанският кедър е символ на държавата, нейната гордост, заради което заема видно място върху ливанското знаме.

Този вид дървета имат величествените стволове с гъсти, емблематични корони, които се характеризират с плоскостта си. Тяхната кора е тъмно сива, а дървесината им е изключително красива, твърда и устойчива на гниене. Смолата им има сладък аромат.

Заради факта, че ливанските кедри са вечнозелени, листата им никога не опадат, а смолата им е все така ароматна, се вярва, че те са засадени от самия Бог. За тях се говори и в Библията.

В митологията на Древна Месопотамия кедровите гори на планината Ливан са смятани за царство на боговете, пазено от полубога Хумбаба.

Смята се, че ливанските кедри са играли ключова роля в създаването на името на Ливан и неговата слава, а дървесината им е един от най-ценните строителни материала в античния свят.

Финикийците използвани кедри, за да строят корабите, с които плавали в Средиземно море, което ги превръща в една от първите морски търговски нации в света. Ливанските кедри са използвани и от асирийците, вавилонците, гърците, римляните и персите за изграждането на къщи и храмове.

Египтяните използвали смолата на тези дървета за процеса на мумифициране, а евреите употребявали корите на ливанския кедър при обрязване и лечение на проказа. Османците използвали кедровото дърво като гориво за железопътните двигатели, защото то гори много по-добре, в сравнение с традиционния дъб.

Благодарение на широката им употреба, още в древността се е налагало горичките от кедрови дървета да бъдат защитавани от изчезване. Първи това прави римският император Адриан, през Втори век след Христа, когато поставя гранични маркери, издълбани в скалите. Над 200 такива маркери са идентифицирани днес, което пък позволява на учените да изчислят състоянието на горите в онези времена.

През 1876 г. британската кралица Виктория изгражда защитна стена около кедрова горичка, но въпреки това обезлесяването продължава до края на 20 век, когато кедрите са обявени за защитен природен ресурс.

До тогава огромната гора в Ливан вече се състои от неколкостотин екземпляра, растящи на шепа изолирани петна.

Днес местностите, в които растат ливанските кедри, са 18. Една от тях, наречена Кедрите на Бога, се намира в леден джоб на връх Макмел, в долината Кадиша.

Това горичка от около 375 дървета се смята за най-старата в Ливан. Четири от тези дървета, на стотици години, достигат височина от 35 метра, а стволовете им са с между 12 и 14 метра ширина. Около хиляда млади фиданки са засадени на входа на горичката през последните десетилетия, но поради техния бавен растеж развитието им в големи дървета ще отнеме време.

Днес кедровите гори в Ливан са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Снимки: amusingplanet.com