След тригодишен кървав конфликт, в който живота си губят три милиона души, двете съседни страни - Северна и Южна Корея, влязоха в примирие през 1953 г., като се съгласиха да прекратят всички военни действия от Корейската война, но все още не са подписали мирен договор.

В резултат на това границата между двете страни все още е един от най-тежко въоръжените региони в света, ограден с бодлива тел, осеян с наземни мини и заобиколен от стотици хиляди войници.

Като част от подписаното примирие е създадена 4-километрова буферна зона, наречена DMZ, или Корейска демилитализирана зона, простираща се по цялата 250-километрова граница, разделяща двете страни.

От двата народа се изисква да евакуират своята част от DMZ и да напуснат всички цивилни населени места, с изключение на едно, което всяка нация има право да запази или създаде.

Тези единствени авангардни постове, маскирани като работнически селища, са построени за пропаганда, за да възвеличават начина на живот на всяка от двете държави. Те се намират директно едно срещу друго.

На южнокорейската страна се намира Daeseong-dong, или Селото на свободата, със своите до 226 жители. Те са или коренните жители на този район, преди да избухне Корейската война, или техните потомци. Никой друг не може да остане или да влезе в Daeseong-dong.

Въпреки името, тук има малко свобода - жителите трябва да носят специални идентификационни номера и да преминават през безброй контролно-пропускателни пунктове всеки път, когато влизат или излизат от селото.

Всички трябва да са си вкъщи след залез слънце, а в 11 часа всяка вечер служители проверяват населеното място, за да се уверят, че няма нарушители, промъкнали се от Северна Корея. Според LA Times, натрапници от север понякога се опитват да отвличат селяните и по-късно твърдят, че са избягали в Северна Корея.

25 всекидневни дейности, забранени в Северна КореяКак живеят в най-изолираната в света страна

Въпреки че живеят под сянката на оръжията, селяните от Daeseong-dong се радват на някои уникални предимства. Жителите, всички от които са фермери, разполагат с големи парчета земя за обработване и разполагат с някои от най-високите доходи сред домакинствата в страната.

Те имат едни и същи права с останалите, но са освободени от плащането на данъци и служба в армията.

Основното училище в селото получава допълнително внимание от страна на правителството, като част от пропагандата, и специалното му финансиране му позволява да купува оборудване и съоръжения, които не могат да бъдат открити в никое друго южнокорейско училище.

На севернокорейската страна - точно срещу Daeseong-dong, се намира Kijong-dong, или Селото на мира. Отдалеч изглежда модерно, с ярко боядисани многоетажни сгради и нискоетажни жилищни кооперации, които му придават градски силует.

През нощта апартаментите са осветени от електрически крушки - нещо нечувано на север или на юг през 50-те години.

Но това е една голяма измама, посочва Amusing Planet. Daeseong-dong е село-призрак. Никой не живее там. Сградите всъщност са бетонни черупки без интериор.

Електрическите лампи работят с автоматичен таймер, а единствените хора, които се виждат, са работници по поддръжката, които почистват улиците, за да създадат илюзия за дейност и живот в селото.

Разбира се, върховният лидер Ким Чен-ун и неговото правителство отричат ​​всичко това. Това е земеделско селище, казват те, а в къщите живеят над 200 местни семейства. В селото има детски кът, детска градина, начално училище, средно училище и болница. И множество пилони със знамена.

През 80-те години на миналия век Южна Корея издига в Daeseong-dong 98-метров пилон, на който се вее южнокорейски флаг с тежина от 130 килограма. Северна Корея отговаря, като издига 160-метров пилон с флаг, който тежи 270 килограма, а за пълното му развиване в региона трябва да се разрази малка буря. В момента той е четвъртият най-висок в света.

На сградите и в двете села са монтирани масивни високоговорители, от които се излъчват дълги пропагандни аудиоклипове. Южнокорейските са толкова мощни, че могат да бъдат чути на до 10 километра в севернокорейска територия през деня и до 24 километра през нощта.

Високоговорителите кънтят и глъхнат от 60-те години на миналия век. През 2004 г. и двете страни се съгласяват да прекратят аудиопредаванията си, но през 2016 г., след ескалиращото напрежение в резултат на ядрените опити от север, те отново биват включени.

Седмици преди историческата среща на върха между двете страни през април 2018 г. техниката отново замлъква. Не е ясно обаче до кога.