Дона Нейлър е видяла неща, които ще накарат и най-закоравелия престъпник да потръпне.

Опръскани с кръв домове, разлагащи се човешки органи и вонящи останки често са обичайни гледки в ежедневната работа на 30-годишната жена, която се отказва от фризьорската си професия на пълно работно време, за да се превърне в професионален чистач на местопрестъпления.

В продължение на шест години Нейлър изпълнява някои от най-ужасните задачи, които можем да си представим – почиства кървави сцени в обикновени жилища, които се превръщат отново в обитаеми места - „сякаш нищо не се е случило", след като полицията събере всички доказателства, от които се нуждае.

"След като влязох в една къща, установих, че момиче е било напълно изкормено от приятеля си. Това ме разтърси из основи“, казва тя пред Daily Mail Australia.

"Той беше извадил стомаха й и беше разпръснал прах за пране, за да се опита да замаскира миризмата, но не е имал никакъв шанс, дори и след девет часа почистване", посочва Дона.

Блондинката казва, че всяко местопрестъпление е перманентно гравирано в паметта й, но някои картини я преследват повече от другите. Една от тях е на бебе на два месеца, убито от баща си, който пратил в болницата да се бори за живота си и майката, преди да се самоубие.

Жената казва, че е истинско предизвикателство да се опитва да съдържа емоциите си, когато е повикана да чисти местопрестъпление, но се гордее, че успява да се държи професионално.

"Сърцето ми се къса, когато видя някои от нещата, които хората си причиняват един на друг, но аз се радвам, че съм там, защото знам, че мога да се справя", казва тя.

Нейлър не е фен на филмите на ужасите, но 30-годишната жена признава, че често се случва да сравнява кървавите сцени от работата си с тези, изобразявани на големия екран. Тя посочва още, че й е трудно да не си представя какво се е случило в дома на жертвата, когато трябва да го почисти.

Най-честата причина, поради която я викат, е да отнесе останките от тела, които животът отдавна е напуснал. Това я кара да осъзнае, че на този свят има много самота.

Дона казва, че ако хората се интересуваха повече от съседите си, тя няма да има толкова много работа по почистването на разлагащи се останки. Понякога се случва те да останат на място в продължение на дни или седмици, докато миризмата не стане нетърпима. Когато тя пристига, често те представляват "черна каша".

„Никога не можете да свикнете с миризмата. Това е нещо, което буквално спира дъха“, казва жената и добавя: "Моята газова маска определено е най-добрият ми приятел."

Въпреки че професията на Нейлър е свързана с мъртвите, често се случа тя да утешава и живите. Работата й като фризьорка й е помогнала да усъвършенства уменията си да разговаря, което пък се превръща в безценно предимство, когато утешава семействата на жертвите.

Дона споделя, че всичко, което не се прибира от полицията като доказателства, се изгаря – цели стаи се разрушават, плочките се изтръгват от стените, както и подовите настилки. Само за да бъде премахната миризмата на смърт.

Нейлър има подкрепата на семейството си в избора й на професия. Често разговорите с родителите й и нейната сестра близначка, която е пожарникар, й помагат да преодолее спомена за някои от най-ужасяващите сцени, на които се е натъквала.

Жената е написала и книга за преживяванията си, наречена Bloodstains and Ballgowns, която е достъпна на интернет сайта й.

Снимки: dailymail.co.uk