Едно от най-мащабните изследвания на щастието потвъждава, че сред ключовите навици на щастливите хора е самоприемането.

Обърнете внимание. Как се отнасяме към себе си – дали се приемаме, или не, е именно навик, заложен още в детските години. Той се култивира в продължение на целия живот.

Самоприемането е основа на чувството за вътрешна хармония и удовлетвореност от живота. Има логика в казаното – дали животът ви може да бъде хармоничен, ако не сте доволен от себе си?

Какви събития са ви се случили досега не са от значение за чувството за хармония. Важно е как сме ги интерпретирали. Приели ли сме себе си, или сме се критикували.

Освен това самоприемането е задължително условие за промяната. Можем да ставаме по-добри, само ако престанем да се осъждаме, критикуваме, обиждаме, притесняваме, обезценяваме.

За целта е важно да осъзнаете своите достойнства. Мнозина не успяват да разберат кои са те. Ще признаете, че е приятно да признаете, че сте умни, красиви, добри. Преди обаче да стигнат до този извод, някои хора започват първо да се критикуват. Това им се удава по-лесно.

Как 16 преуспели предприемачи започват деня си Закуска, тренировка, медитация, четене...

Един от начините да започнете да се самоприемате е като промените отношението си към своите недостатъци. Възприемайте ги като нещо, което може да бъде коритирано. Не като вселенско зло. Грешките и неприятностите в живота не бива да се възприемат като катастрофа.

Още един важен момент – човекът, който приема себе си, престава да се сравнява с другите. Той е интересен за самия себе си. Вълнува се от собствените си мисли, живот и път.

Отговорът е прост. Силата е в навиците.

Навиците, които произхождат от нашето детство, може да имат ред недостатъци. Можете да ги промените. Не ги възприемайте като нещо окончателно.