Някои храни и напитки са толкова свързани с определен регион, че ако бъдат произведени на друго място, няма да бъдат със същото качество.

За да се защитят потребителите от измами в закупуване на променени версии (и да изградят своите национални продукти), много страни са приели закони, защитаващи специфични методи за получаване на тези деликатеси - от бира в Германия до моцарела в Италия.

Ето какво трябва да знаете, преди да се насладите на някои от най-известните в света хранителни продукти.

Бира, Германия

През тази година се отбелязат 500 години от германския закон за чистота на бирата. Създаден от Уилям IV, дюк на Бавария, законът определя точните съставки, необходими за варенето на бира: ечемик, хмел, вода, а по-късно мая.

Законът помага на Германия да спечели славата си на страната с най-добрата бира. Според настоящите пивовари обаче той им пречи да разгърнат творческото си вдъхновение. Пивовари, които не зачитат закона, добавяйки плодове или подправки, трябва да махнат наименованието „бира“ от етикета.

Текила, Мексико

Много спиртни напитки могат да бъдат направени от агаве, за да бъдат наречени Текила, но истинската напитка трябва да има най-малко 51% от специален сорт агаве. На тези растения им отнема между шест и осем години, за да узреят и трябва да достигнат 3 метра, за да бъдат готови за бране и дестилация.

В Мексико има създаден специален регулаторен съвет, който определя стандартите на истинската напитка. Тя може да се произвежда само в рамките на пет региона в Мексико - включително в района на Халиско, където червената вулканична почва е особено добра за отглеждане на агаве.

Пармиджано-Реджано, Италия

Пармезанът често е наричан Кралят на сирената и Европейският съюз защитава короната му. Сиренето може да бъде произведено само в региона на Северна Италия – според Европейското законодателство, ако не бъде от тук, не може да бъде наречено Пармиджано-Реджано (или Пармезан).

Освен в Европа, никъде на друго място името не може да се използва. Ето начин да проверите дали купувате истински продукт.

Когато са на една година, ръчно направените пити сирене се проверяват и ако имат някакъв дефект или несъвършенство, не получват специалния етикет. След две години те са готови за продажба и трябва да имат ядков вкус. Което е знак за качество на продукта.

Биволска моцарела, Италия

Тя е направена от млякото на италиански сорт биволи и е защитен продукт от 1990 година. Според закона може да се произвежда само в определен район на Италия. Сиренето има специален етикет, че се произвежда в района на Неапол, въпреки че моцарела от биволско мляко се прави по целия свят, включително в Швейцария и Съединените щати.

За много производители обаче е трудно да възпроизведат оригинала, защото истинската моцарела се прави всеки ден, тя е изключително кремообразна и ароматна, което се дължи на факта, че биволското мляко има два пъти повече мазнини от кравето мляко.

Солен пай, Англия

Ако искате да направите солен пай, който има статут на защитено географско наименование в Европа и се смята за национално ястие на Англия, трябва да следвате някои правила. Тестото се пълни с говеждо месо, нарязани на слайсове или на кубчета картофи, вид жълта ряпа от Корнуол, лук и сол и черен пипер.

За непрофесионалното око може да прилича на емпанада, но е задължително да бъде оформен като буквата "D", като се загъва от едната страна - не отгоре.

Хагис, Шотландия

Шотландците нямат специален закон, който да защитава този пудинг, направен от овче сърце, дроб, черва, овесени ядки, подправки, натъпкани в стомаха на овца. САЩ забраниха вноса на храната, защото овчият бял дроб е негоден за консумация от човека.

Някои готвачи и фирми в САЩ ще направят специални версии за чужденци, без белия дроб, и ще използват изкуствена обвивка вместо стомаха. Ако искате нещо истинско, резервирайте полет до Шотландия и не забравяйте да го консумирате обилно полят с уиски.

Неаполитанска пица

В Америка пицата е всяко нещо, което е кръгло тесто и върху него има плънка, но в Непол си има специални правила. За да бъде автентична, тя трябва да е направена с домати Сан Марцано, отглеждани на вулканични равнини в близост до Везувий, и гарнирани с биволска моцарела.

Пицата е традиционен специалитет в Европа, правена е по този начин в продължение на 30 или повече години и има "специфични характеристики", които я отличават от други храни в тази категория.

Бърбън, САЩ

Много бърбъни в САЩ са правени в Кентъки, но това е често срещано погрешно схващане. Има някои федерални разпоредби, на които трябва да отговаря напитката, за да бъде наречена бърбън - трява да има най-малко 51% царевица и да отлежава в нови дъбови бъчви, които дават на бърбъна своя отличителен ванилов и карамелен аромат.

За да има "Кентъки" на етикета, бърбънът трябва да бъде направен там и да е на възраст най-малко една година, дори две.

Шампанско, Франция

Тази любима напитка трябва да бъде произведена в района Шампан, Франция и следва специфични правила при направата, като управление на лозята, начин на мачкане на гроздето, колко време отлежава, преди да бъде бутилирано.

Това, което отличава това вино от другите шампанизирани вина, е втората ферментация. Това гарантира малките балончета и вкуса на напитката.

Ирландско уикси

Данъчно право всъщност помогна за създаването на отличителен стил за ирландското уиски. Преди то се е дестилирало само от малцов ечемик, но по време на британското управление в началото на 1800 г. правителството започва да облага суровината. За да се избегнат данъка, ирландски дестилатори започват да смесват зелен, несмлян ечемик с малцов ечемик преди дестилация.

Така уискито придобива кремообразна текстура и пикантни нотки, които дават уникалния му ирландски стил. От правна гледна точка, ирландското уиски може да бъде само от малц, но трябва да отлежи най-малко три години в дъбови бъчви.