Във финансовия район на Лондон е време за обяд и мъже в тъмни костюми се тълпят на бара, разказвайки си вицове, докато отпиват бира от сребърни халби. Жена стои близо до него, очаквайки поръчки за стридите, изложени върху древна мраморна плоча зад витрина.

В съседното помещение с висок таван още мъже на общи маси хапват хляб и масло, докато преглеждат менюто.

Ако времето не е точно застинало в Sweetings, който се описва като вероятно най-стария ресторант за риба и стриди в Лондон, то със сигурност и не е напреднало много.

Ресторантът отваря единствено по обяд, пет дни в седмицата и няма резервации. Просто влизате, поръчвате си Черно кадифе (шампанско и бира Guinness) и чакате своя ред, пише Bloomberg.

Цените на предястията започват от 7 паунда (10 долара) за крем супа от омар до 20.75 паунда за раци, като се предлагат още коктейл от скариди и пушена змиорка. 14-те основни ястия струват между 15 и 45 паунда и включват морски език, калкан и други морски специалитети.

В менюто има съвет: "Всичката предлагана риба може да бъде пържена, печена на грил или варена, моля, попитайте някой от персонала как е най-добре да се поръчва."

Вижте още: Почти никой не може да резервира маса в този ресторант в Ню Йорк

Sweetings отваря на настоящото си място през 1889 г., въпреки че историята на компанията датира от 30-те години на 19-и век, когато се е наричала John S. Sweetings, Fish and Oyster Merchant. Тогава тя предлага риба и лед по домовете.

Жените започват да се хранят масово в ресторант едва преди 20-30 години, а кредитни карти се приемат отпреди около 15 години. Иначе почти нищо не се променило от времето, когато Sweetings е любимият ресторант на художника Анри дьо Тулуз-Лотрек.

Дори готическата сграда, в която се намира, е историческа. Тя е построена през 1869 г. и наподобява формата на сградата Flatiron в Ню Йорк.

"На хората ресторантът им харесва така, както си е," казва Ричард Барфут, който купува Sweetings през 2001 г. от вдовицата на неговия приятел готвач Греъм Нийдъм.

"Проявявах интерес към Sweetings, когато Греъм го купи около 1980 г.. защото той бе стар приятел," казва Барфут, който ще навърши 80 г. тази година. "Клиентелата му по онова време бе фантастична. Идваха от улица Флийт, от фондова борса. Обядваха дълго, а той удължаваше обедите още повече."

Не всички гости обаче попадали в категорията джентълмен.

"Имаше и нежелани клиенти, разбойници от най-висока класа," казва през смях Барфут. "Имаше един на име Джордж Франсис от Южен Лондон, който идваше в късния следобед, за да пийне със своите гангстери. Бе много очарователен, но и много корав тип.

Веднъж каза на Греъм, 'Колко искаш за това място? Какво ще кажеш за 1 млн. паунда?' Греъм му каза, че не се интересува и че дори няма да обсъжда продажбата на ресторанта. Тогава Франсис нареди на един от своите хора да излезе навън и да донесе чанта, пълна с пари, за да може Греъм да види как изглеждат 1 млн. паунда.

Той донесе чантата, пълна с пари, но Греъм каза: „Не искам да знам и ако ще ми създавате проблеми, можете да напуснете още сега.'"

Впоследствие Франсис е убит, според Барфут.

Той познава лондонското Сити добре. Барфут започва работа във финансовия район през 1950 г. като счетоводител на компания, която търгува с риба. Прекарва следващите 66 години в рибения бизнес, основавайки собствена компания на име Barfoot Ltd., която продава риба на хотели и ресторанти. Той все още доставя морските храни за Sweetings.

Барфут очаква, след като умре, дъщерите му да поемат бизнеса, а те също не смятат да променят нищо в ресторанта.