През 1993 г. геолог на име Майкъл де Гузман излиза от джунглите на Борнео с невероятни новини: той е открил злато. В следващите три години де Гузман вади хиляди мостри, съдържащи злато.

В този период пазарната стойност на работодателя на де Гузман Bre-X Minerals скача от нула до 6 млрд. долара. От BusinessWeek отбелязват, че анализаторите на Уолстрийт са били изключително бичи настроени по отношение на акциите й. Големи фондове наливали пари в акциите, а водещи златодобивни компании се борили, за да се докопат до новооткритото злато.

Проблемът е, че не е имало никакво злато.

Докато историята се развива, архивите мистериозно изчезват, а хора неочаквано умират. Много въпроси остават без отговор.

На много хора би им се искало тази история просто да потъне в забрава. Преди няколко дни обаче адвокат, представляващ един от играчите в историята за Bre-X, беше лишен от правото да упражнява професията си. Това е Джо Гроя, който спасява от присъда едно от главните действащи лица в историята - Джон Фелдерхоф.

Ето и хронологията на невероятната история, разказана в предаването MasterMinds на канадската CBC News:

Майкъл де Гузман, филипински геолог, искал да бъде забелязан от своя работодател. Така той разработва план как да забогатее.

Той решава да убеди света, че е намерил злато в Борнео. Първо обаче Де Гузман се нуждаел от надежден човек, който да потвърди неговата история. Тук в схемата влиза геологът Джон Фелдерхоф, който веднага се вдъхновява от идеята. Де Гузман успява да убеди Фелдерхоф, че имат нужда от инвеститор.

Де Гузман настоява за инвеститор, който ще е склонен да рискува и няма да задава много въпроси. Фелдерхоф препоръчва канадски бизнесмен на име Дейвид Уолш.

Де Гузман и Фелдерхоф канят Уолш в Индонезия, където го убеждават незабавно да инвестира 80 000 долара в проекта. След като вече разполага със средства, Де Гузман започва да събира екип и да вади проби от земята.

След като пробите са извадени, Де Гузман винаги прави така, че си осигурява известно време насаме с тях, преди да бъдат транспортирани и анализирани. Де Гузман изпилва злато от брачната си халка и смесва люспите с каменните мостри. Тази схема се нарича "посоляване" и се прилага често.

Де Гузман използва съотношение от около 3 тройунции на тон скална маса, което е било достатъчно малко, за да не привлича прекалено много внимание. Лабораториите обаче са убедени в наличието на злато и дават зелена светлина на Bre-X.

Цената на акциите на компанията, които преди това са стрували под 1 долар, се изстрелва нагоре на борсата в Албърта и за няколко години достига 200 долара. След това е направен сплит 10 към 1, след което цената се покачва до 28 долара (280 долара преди сплита).

Де Гузман обаче не може да взема злато от брачната си халка вечно и започва да купува злато от местните, което те добиват чрез промиване. Де Гузман купува злато за 61 000 долара в следващите две години и половина.

Скептично настроени инвеститори изпращат независим одитор, който забелязва заоблените ръбове на промитото злато. Де Гузман обаче обяснява това с някаква теория, наречена "вулканичен басейн". Одиторът се хваща и цената на акциите скача.

Де Гузман, Фелдерхоф и Уолш продават малка част от опциите си за около 100 млн. долара. Цялото това създаване на богатство обаче привлича вниманието на индонезийския президент Сухарто, който също иска дял от находката.

Индонезийското правителство веднага отнема разрешителните за проучване на Bre-X. Намесата на държавата е началото на края на измамата Bre-X. С правителството по петите си, Де Гузман подпалва офиса си и унищожава всички архиви.

Индонезийското правителство, в крайна сметка, оставя на Bre-X само 45-процентен дял в мината, Freeport McMoran получава 15%, а правителството и свързани с него частни лица 40%. Пазарната капитализация на Bre-X пада с 1 млрд. долара.

За да компенсира това, Де Гузман увеличава количеството злато, откривано в пробите и цената на акциите скача отново. Акционерите са доволни. След доста копаене, от Freeport McMoran не успяват да открият злато. Те стават подозрителни и настояват за обяснение от страна на Де Гузман.

През 1997 г. Де Гузман се качва на хеликоптер, който трябва да го закара до обекта. Единственият друг човек в хеликоптера е бил пилотът. Твърди се, че пилотът се обръща в един момент и Гузман вече бил изчезнал. Всички заключават, че той е скочил.

Дни по-късно индонезийската армия открива тялото на Де Гузман, което, според тях, е силно разложено и почти изядено от животни. Семейството му не е допуснато до тялото.

Без отговори от цялата тази мистерия и без злато, цената на акциите на Bre-X пада до нула. Уолш отрича да знае нещо за измамата. Скоро след това той се мести на Бахамските острови, където умира от сърдечен удар две години по-късно.

Фелдерхоф - единственият, на когото са повдигнати обвинения, е оправдан. В момента той живее на Каймановите острови, които нямат споразумение за екстрадиция с Канада за подобни престъпления.

Хората смятат, че Де Гузман все още е жив. Според експерти, Индонезия е едно от местата, където човек най-лесно може да изчезне. Освен това да се купи труп там струва само няколкостотин долара.