Лошо направеният филм или сериал може да съсипе и най-добрата история. Това е доказвано в практиката неведнъж. Има обаче и изключения – случаи, в които киното и телевизията се вдъхновяват от сектор, нямащ много общо с тях, за да създадат нещо добро. Такъв е случаят със сериала The Last Of Us, който води класацииите по гледаемост и очакванията са, че ще запази челното си място.

Малко история – The Last of Us се базира на компютърна със същото име, излязла на пазара за първи път през 2013 г. Сюжетът ѝ се развива в постапокалиптичен свят, в който хората се заразяват с вирус, превръщащ ги в зомбита. Главната роля е за контрабандиста Джоел. По случайност той попада на момиче, за което се подозира, че може би е носител на имунитет срещу вируса и това дава надежда за бъдещето. Задачата на Джоел е да я опази.

На пръв поглед историята звучи като други сериали, развиващи се в бъдещ зомби свят като например Walking Dead. Особеното в случая е, че Last of Us се базира на видеоигра, а не на книга, както друг път. Освен това в пост ковид света историята за вирус, заразяващ масово, звучи далеч по-близка до реалността, отколкото до фантастиката.

„В исторически план адаптациите на видеоигри винаги са страдали от липса на разбиране. Филмите и сериалите обикновено се правят от негеймъри, но са насочени към феновете на играта“, казва Кейси Балтес, отговарящ за интерактивното програмиране на фестивала Tribeca, цитиран от изданието Wired.com.

Така според него нито феновете на играта стават фенове на адаптацията, нито пък незапознатите с първоизточника разбират за какво става дума. И следва хейт в огромни размери. А геймърите не са сред най-кротките в онлайн пространството хора и наистина мога да съсипят продукцията от критики.

Вероятно успехът на The Last of Us се дължи в някаква степен на участието на създателя на играта Нийл Дръкман и в създаването на сериала. Режисьорът Крей Мазин пък е автор на суперуспешния „Чернобил“, както и отдаден геймър, който разбира добре тази култура.

Двамата са противоположности като характери, пише Wired. 44-годишният Дръкман е по-скоро сдържан. Докато 51-годишният Мазин е доста емоционален. При създаването на сериала основната задача на двамата е била как да избегнат „проклятието на видеоигрите“, т.е. очаквания провал при екранна адаптация на игра.

Това не е никак лесно, защото геймърите са свикнали да управляват сами героите, а една адаптация им отнема тази възможност. Освен това те имат собствена представа за образи и характери на действащите лица, която може да се сблъска с режисьорската. Но добрата новина е, че създателите на адаптацията имат възможност да вкарат други емоции и черти в героите и да ги направят привлекателни по различен начин. Очевидно Дръкман и Мазин са успели да намерят баланса, защото сериалът се превръща в хит.

Не бива да се забравя и актьорският състав. Главната роля е поверена на Педро Паскал, когото очевидно всички обичат (само си спомнете Narcos и Game of Thones). Младата Бела Рамзи играе Ели, която, макар и заобиколена от зомбита, понякога си остава инатлива и паскостлива като дете.

The Last of Us може и да не е с най-оригиналния сюжет. Но със сигурност е добре направен сериал, който си заслужава гледането.