Индийската организация за космически изследвания планира да изпрати мисия до Венера през 2023 г. и покани учените от целия свят да помогнат с идеи, предложения и разработки за необходимата изследователска апаратура, съобщава списание Science.

Планът, който предвижда спускане на специален "балон" в атмосферата на планетата, срещна одобрението на световната научна общност. Много от космическите експерти са на мнение, че Венера е подценявана като обект на научния интерес през последните две десетилетия, в сравнение с Луната и Марс.

Летателният апарат, който индийската космическа агенция смята да изпрати до Венера, ще тежи около два тона и половина и ще може да носи до 100 килограма полезен товар. Той ще бъде изстрелян с помощта на най-мощната индийска ракета Geosynchronous Satellite Launch Vehicle Mark III и първоначално ще обикаля в орбита около планетата.

Постепенно тя ще се свива, докато апаратът не попадне в атмосферата.

Венера е на приблизително същата възраст, на каквато е и Земята - около 4.5 милиарда години. Двете планети са със сходни размери и маса, но в миналото атмосферата на Венера е претърпяла рязко увеличение на парниковите газове и в днешно време тя е с много високо съдържание на въглероден оксид.

Според учените изследването й ще помогне за изготвянето на много по-задълбочени анализи за това какво се случва с нашата собствена планета.

"Сравнителната планетарна климатология е област, която привлича все по-голям научен интерес. Възможността да се изследва отблизо атмосферата на Венера е много ценна възможност", казва Лори Глейз, който ръководи планетарния отдел на НАСА.

Венера обаче не е от най-гостоприемните космически обекти. Плътната облачност затруднява изследването й от орбиталните апарати, а жегата, високото атмосферно налягане и фината "мъгла" от сярна киселина превръщат кацането на повърхността в истински технологичен кошмар.

До момента на Венера са изпратени над 40 мисии, като половината от тях са се провалили, а само няколко апарата са успели да достигнат до повърхността.

По тази причина учените от всички държави по света са развълнувани от идеяата на Индийската организация за космически изследвания и нейния призив за сътрудничество, пише още списание Science.

"Поради липсата на нови мисии и данни от Венера привличането на студенти и млади учени с интерес към втората планета от Слънчевата система е много трудно. "Венериното общество" в научните среди е много ограничено, което, от своя страна, затруднява осигуряването на подкрепа за нови мисии и изследвания", казва Патрик МакГавърн от Планетарния институт в Хюстън, Тексас.

По думите му проучванията на Венера все още са в своята начална фаза, еквивалентна на познанията, които човечеството имаше за Марс преди 1997 г.

Индийската космическа агенция вече е избрала 12 инструмента, предложени от индийски учени, които ще бъдат качени на летателния апарат. В тях са включени различни химически сензори и камери.

Сега агенцията се надява и на подкрепата от чуждестранните експерти, а крайният срок за подаване на предложенията е до 20 декември 2018 г.

"Планетарните изследвания трябва да бъдат поставени на основата на глобалното партньорство", смята президентът на институцията Кайласавадиву Сиван.

Патрик МакГавърн се надява да изпрати специален радар, който да помогне на мисията да пробие гъстите облаци и да направи подробна карта на повърхността на Венера още преди кацането.

Лари Еспозито от университета в Колорадо пък кандидатства с апаратура, която да изследва подробно облачната структура на планетата и влиянието, което оказват върху нея вулканичните изригвания.

Преди няколко години френският астрофизик Жак Бламон, който е и бивш ръководител на Френския национален център за космически изследвания, предложи създаването на метални балони, които да могат да влизат и излизат от атмосферата на Венера, за да изследват нейния химичен състав.

Сиван твърди, че индийската космическа агенция ще използва неговите идеи, но ще разработи собствена версия на летателния апарат. Той ще може да носи около 10 килограма апаратура и да се спусне до 55 километра над повърхността на планетата.