17 март е Денят на Свети Патрик - християнски мисионер и покровител на Ирландия.

Наричат го и празник на ирландската душа, тъй като освен като Национален празник в страната, той се отбелязва от над 80 милиона ирландци по цял свят.

Добре позната е ирландската традиция знакови сгради и места да се осветяват в зелено в чест на Деня на Свети Патрик. Статуята на свободата, Ниагарският водопад, Айфеловата кула и други забележителности светват в зелено на 17 март.

Празникът днес ще бъде почетен и у нас. В София в зелено ще светне сградата на посолството на Ирландия, но също и Националната библиотека, Столичната библиотека, Националната опера и балет, както и Военния клуб.

Велико Търново тази година за първи път ще освети в зелено крепостта Царевец, а също и Великотърновския университет, във Видин зелена ще бъде крепостта Баба Вида, Трявна, която има побратимяване с ирландски град, ще освети градската кула с часовника, а в Пловдив за първи път Римският амфитеатър ще бъде осветен в зелено, съобщи БНР.

В чест на Свети Патрик, National Geographic разкрива истината за петте от най-известните символи на Ирландия.

1. Леприкони

Малък зелен дух, който носи късмет - леприконът е един от най-традиционните символи, свързани с Ирландия.

Но съвременната представа за него е далеч от произхода му в ирландския фолклор, заедно с други приказки за феи и елфи. Смятало се, че тези свръхестествени същества носят късмет на хората и ги защитават, или пък можели да объркат плановете им.

Леприконът е герой в народните приказки от векове, но освен това, е любим персонаж на фолклористи и поети като Уилям Бътлър Йетс от XIX в., който го популяризира извън Ирландия. Тогава леприконът е навъсен обущар, който живее сам, носи дрехи в червено и златисто с островърха шапка и ревниво пази съкровищата си.

Този е образ е далеч от съвременния му наследник, който носи зелено, шапката е цилиндрична, веселяк е и живее в края на дъгата, където раздава гърнета със злато и късмет.

Промяната до голяма степен се дължи на Уолт Дисни, чието посещение в Ирландия вдъхновява филма от 60-те години на миналия век "Дарби О'Гил и малките хора", в който леприконъте облечен в познатото облекло от зелени панталони и палто, жълта жилетка и обувки с катарами.

Този и други образи на леприкони от средата на века, като талисмана на зърнената закуска Lucky Charms - Лъки, насърчават любовта на американците към малките ирландски фигури.

2. Детелини

Детелините са неразривно свързани с Деня на Свети Патрик.

През XVIII в. растението е възприето като символ на стремежа на Ирландия към независимост от Великобритания, наред със зеления цвят. Униформите на католическите републиканци били в зелен цвят, напомнящ тревата на острова. Протестантските им врагове приели оранжевото, за да изразят идентификацията си с Уилям Орански, който сваля от трона католическия крал по време на така наречената "Славна революция" през 1688 г.

Днес ирландското знаме съдържа и двата цвята, но детелината вече е символ на цялата нация - появява се и в герба на Обединеното кралство, който включва роза за Англия, бодил за Шотландия и детелина за Северна Ирландия.

3. Бира и зелени реки

Зелената бира може да е национална гордост на Ирландия, но всъщност е американско изобретение. Смята се, че тя е създадена от нюйоркския гражданин Томас Х. Къртин, който през март 1914 г. организирал празненство за Деня на Свети Патрик, включващо зелена украса и зелена бира. Днес ирландците сами си приготвят зелена бира с помощта на домашен оцветител за храна или пък разчитат на производители, които го добавят в буретата с бира.

Бирата обаче не е единственото нещо, което се оцветява в зелено на Деня на Свети Патрик. През 1961 г. Савана, Джорджия, се опитва да боядиса реката си в зелено за празника. Този опит се проваля, но на следващата година Чикаго успява благодарение на откритието на водопроводчик, че вещество, използвано за откриване на течове в река Чикаго, я оцветява в прекрасно ирландско зелено.

Оттогава реката се оцветява в зелено за празника с над 40 килограма боя, която издържа около 5 часа.

4. Арфи

Когато нормандският летописец Джералд от Уелс пътува до Ирландия през 80-те години на XIV в. с членове на английското кралско семейство, той е отвратен от това, което нарича "варварски" ирландци. Но когато ирландските арфисти музицирали, променя мнението си.

"Единственото, което според мен е похвално, е свиренето на музикални инструменти, в което те са несравнимо по-умели от всеки друг народ, който някога съм виждал", пише той и се възхищава на "дълбоката и неописуема душевна наслада" от ирландската арфа.

Каменни скулптури на арфи датират още през VIII в., макар че учените спорят доколко те приличат на съвременните инструменти. "Арфата е била изключително почитана в келтското общество", обяснява ирландският музиколог Мери Луиз О'Донъл.

Арфистите били част от свитата на вождовете, като създавали музика, придружаваща стиховете за величието на техните господари.

С течение на времето арфата се превръща в символ на национална гордост. Гербът на Ирландия включва този инструмент, който също така е приет от множество националистически и бунтовнически движения през дългата история на страната.

През 1862 г. ирландският пивоварен гигант „Гинес“ я приема като част от логото на компанията. При създаването на новата ирландска република през 1922 г. обаче, „Гинес“ има големи проблеми със задържането на логото. Правителството настоява да си върне символа, който вече е синоним на популярната марка. Спорът е разрешен, след като пивоварната се съгласява да използва огледалния образ на арфата и да я обърне, за да я разграничи от националния герб на новата държава.

5. Стек от консервирано говеждо със зеле

Гладни ли сте? На 17 март може да изядете голяма чиния с говеждо месо и зеле.

Но и тази традиция е американска. Всъщност, говеждото месо било рядкост в ранна Ирландия, където хората предпочитали свинското, а говеждото било достъпно само за най-богатите жители.

С течение на времето Ирландия започва да произвежда и изнася говеждо за по-богатата Англия, чийто елит го предпочита. През 1666 г. обаче английските земевладелци поискали да се спре вносът на ирландско говеждо, твърдейки, че то се конкурира с техните интереси. Приети били редица закони, които забраняват на Ирландия да изнася жив добитък за съседката си.

Това понижава цената на ирландското говеждо месо, поради което Ирландия трансформира индустрията за износ в индустрия за консервиране на говеждо, използвайки евтина сол за производство. Макар че повечето ирландци не можели да си позволят собствения си продукт и се хранели с картофи вместо месо, нацията станала известна със своя corned beef.

Когато ирландските имигранти нахлуват в САЩ в средата на XIX век, те стават по-богати от своите предшественици и започват да купуват осолено говеждо месо от еврейски месари и собственици на деликатеси.

Оттогава вечерята с говеждо и зеле се свързва с ирландските американци на тяхното наследство.