Когато пруските сили обсаждат Париж по време на Френско-Пруската война през 1870 г., парижани могат да получават съобщения само по един начин - чрез балони.

Те са използвани за първи път във военен конфликт през 1794 г. по време на Френските революционни войни.

Комитетът за обществена безопасност създава Френския аеростатичен корпус - това може да се нарече първите военновъздушни сили в света.

Войниците се издигат на привързани балони, за да наблюдават позициите на врага. Тези балони са спорадично използвани за разузнаване и са действали по време на битките при Шарлероа и Фльор.

Седемдесет години по-късно, по време на Гражданската война в САЩ, отново са използвани балони за подобни военни цели. Армията на Съюза разполага с няколко балона, с които се разузнават вражески позиции или за предаване на информация с помощта на сигнални знамена.

Използването на балони за пренасяне на поща по време на война е предложено за първи път от фотографа и балонист Феликс Надар, който се превръща в първия човек, направил снимки от въздуха. Той вече е създал един-единствен балон, наречен Нептун, за да извършва прикрепени изкачвания с цел наблюдение.

Пруската обсада на града обаче прави това безсмислено и на 17 септември, два дни преди пруските сили да обкръжат френската столица, Надар пише до Съвета за отбрана на Париж, предлагайки използването на балони за комуникация с външния свят, разказва Amusing Planet.

Предложението бързо е одобрено и по-малко от седмица по-късно първият балон се вдига в небето, носейки 125 кг поща. След тричасов полет той каца в Краконвил, на 83 км от Париж. След този успех е създадена редовна пощенска услуга. Изградени са две фабрики за производство на балони.

Коприната не достига, така че за изработването им се използва евтин памучен текстил, наречен калико, лакиран от жени, които седят на дълги маси и работят върху грубия, неизбелен плат, докато моряци изработват въжетата, мрежите и кошниците. Изработката на всеки балон отне 12 дни.

Изпратени са общо 66 балона, които доставят приблизително 2.5 милиона писма, както и 102 пътници. Балоните носят и гълъби, за да връщат поща от външния свят. Това е единственото средство, чрез което комуникациите на Франция с обсадения град е възможна.

Гълъбите обаче са по-малко успешни - само един от шест се връща. Въпреки това, всеки гълъб носи множество съобщения на фотографски микрофилм. Така че, въпреки че само 57 от 360 гълъба се връщат обратно в Париж, повече от 60 000 от изпратените 95 000 съобщения са доставени.

Дори тогава гълъбите имат по-голям шанс да се върнат у дома, отколкото десетките аеронавти, изпратени с всеки балон. Петима са пленени от прусаците, когато кацат. Трима са изгубени в морето. Един е отнесен чак до Норвегия. Няколко се опитват да уловят благоприятни ветрове и да долетят обратно. Нито един не успява.

Голям брой писма, доставени с балонна поща по време на обсадата на Париж, днес се намират в Националния пощенски музей на Смитсониън във Вашингтон.