Сутринта на 17 юни 1939 г. тълпа се събира пред вратите на затвора Сен Пиер в центъра на Версай.

Те са дошли да гледат екзекуцията на Ойген Вайдман - сериен убиец, осъден за множество отвличания и убийства.

Първите зрители започват да пристигат малко след полунощ. Тъй като екзекуциите обикновено се извършват преди изгрев слънце, местата на предния ред с по-добра видимост се заемат рано. По времето, когато първите слънчеви лъчи се появяват във все още тъмното небе, тълпата нараства до шестстотин души. Настроението е бурно.

„Имаше приказки и шеги с гвардията и от време на време вълна от аплодисменти и освирквания“, съобщава International Herald Tribune. В две ярко осветени кафенета сервитьорите се шегуваха и се потяха, а купчини сандвичи с колбаси, приготвени предварително, се предаваха надолу.

Малко след 4 часа сутринта Вайдман излиза от затвора със здраво затворени очи, зачервено лице и хлътнали бузи. Ръцете му са вързани зад гърба. „Тънката му синя риза беше разрязана на гърдите му, а раменете му изглеждаха изумително бели на фона на тъмното полирано дърво на машината, върху която е бутнат“, пише International Herald Tribune.

Десет секунди по-късно той е мъртъв.

Сред гледащите е и актьорът Кристофър Лий, който по-късно ще изиграе Дракула. Тогава Лий е на 17. Той присъства с приятел на семейството си, който е журналист. В автобиографията си той описва „мощната вълна от вой и писъци“, която посреща появата на Вайдман на улицата.

Лий казва, че не може да се накара да гледа екзекуцията на Вайдман. „Обърнах глава, но чух“, казва той в документален филм през 1998 г.

Веднага щом обезглавената глава на Вайдман и останалата част от тялото му падат на земята, зрители се втурват към трупа, за да накиснат носни кърпички и шалове в кръвта, разпръсната по тротоара, като сувенир.

Гилотината е бързо е демонтирана, а настилката измита, разказва Amusing Planet. Тълпата се разпръсва. Няколко човека се забавят, за да обсъдят това, на което току-що са свидетели. Животът се възобновява с минаването на първия трамвай и отварянето на двете съседни кафенета.

Ким Чен Ун хвърлил генерал в аквариум с пирани заради превратСевернокорейски генерал, обвинен в планиране на преврат срещу лидера на страната Ким Чен Ун, е хвърлен в аквариум с пирани

Без да знаят служителите на парижкия затвор, в един от апартаментите с изглед към площад Луи-Барту е поставена филмова камера. Тя записва екзекуцията на Вайдман и до следващата сутрин фотографски кадри се появяват на корицата на почти всеки френски вестник. Спектакълът, показващ жаждата за кръв и непокорното поведение на дивата тълпа ужасяват обществеността и смущават правителството.

Екзекуцията на Вайдман е част от поредицата публични екзекуции във Франция, на които тълпата показва нездравословна мания. През 1909 г., когато известна банда от четирима престъпници е осъдена на смърт в северния град Бетюн, десетки хиляди се събират за публичната екзекуция. Те идват от цяла Франция и дори от Белгия и Германия.

Заведенията остават отворени през цялата нощ със специално разрешение на полицията. Въпреки студа и постоянния дъжд, докато палачът сглобява гилотината, тълпи преминава покрай бариерите. Те изпълват градините до входа на затвора, катерят се по дървета за по-добра гледка, пушат, пият и пеят песни.

Стотици конници и пехота, заедно с жандармеристи, с мъка задържат тълпата, ревяща „Отмъщение“ и „Смърт!“ Особено се развеселяват, когато острието пада. Необузданите емоции на тълпата и погрешно насоченото им любопитство скандализират обществеността.

След екзекуцията през 1939 г. правителството забранява всички публични екзекуции и Вайдман влиза в историята като последния човек във Франция, който е гилотиниран публично. Правителството обаче не премахва екзекуцията и особено насилствения метод за нейното провеждане. По-скоро гилотинирането е скрито зад стените на затвора.

Гилотината остава официален метод на екзекуция във Франция до отмяната на смъртното наказание през 1981 г. Последната гилотинация се провежда на 10 септември 1977 г. в Марсилия, когато мъчителят-убиец Хамида Джандуби е поставен под острието. Смъртта на Джандуби е последният път, в който гилотината е използвана за екзекуция от което и да е правителство по света.