Няма човек на земята, който да не обича шоколад. Малцина обаче знаят откъде всъщност идва тази храна, дарена ни от боговете, и как си е проправила път в нашата кулинарна култура през вековете?

Историята на шоколада има завладяваща и богата история, която Катрин Сампек, професор по историческа археология в Университета на Редин, разкрива за The Conversation.

Шоколадът се прави чрез ферментация, сушене, печене и смилане на семената на малко тропическо дърво от рода Theobroma. Повечето шоколади, които се продават днес, се произвеждат от вида Theobroma cacao , но народите от Централна и Южна Америка приготвят храна, напитки и лекарства с много други видове Theobroma.

Какаото е опитомено преди повече от 4000 години, първо в басейна на Амазонка и след това в Централна Америка. Най-старото археологическо доказателство за какаото от 3500 г. пр.н.е. идва от Еквадор. Археолозите са открили съдове с остатъци от какао – доказателство, че то се е използвало от 1900 г. пр.н.е.

Думата „какао” се използва на много езици в Мезоамерика както за дървото и семето, така и за всички техни производни. В продължение на хиляди години населението й е използвало какаото за различни цели: от религиозни ритуали и за направата на лекарства, до употребата му за ежедневни храни и напитки, всяка от които носи различни имена. Една от тези специални местни какаови смеси се нарича „шоколад“.

Какаото не може да се мери със златото и Швейцария има проблемПрез годините производителите на шоколад, зависими от доставките на какаови зърна от Гана, правиха неколкократни опити да задържат фермерите

Какаото като валута

Какаовите зърна са използвани за стокова размяна в предколумбийска Мезоамерика още през 13 в. Долината Рио Сениза в сегашния западен Ел Салвадор е била една от четирите центъра за отглеждане на дървета от рода Theobroma.

Ацтеките завладяват Мезоамерика през 14 в. и слагат ръка на какаовите дървета, които не виреят в сухите територии на централното Мексико, което са обитавали. Започнали дори да търгуват с маите, като заменяли какаови зърна и ги превърнали в платежно средство – например, сто какаови зърна заменяли за кокошка.

През 16 в. колонисти от Европа и Африка в Латинска Америка също използват какаовите зърна като валута, а не като суровина за храна и напитки. Испанските конкистадори възприемат удобните и надеждни „какаови пари” и ги превръщат в законно платежно средство за всякакви транзакции, въпреки първоначалните съмнения за здравните ефекти и вкус на какаото. Долината Рио Сениза, известна тогава с името Изалкос, става известна като мястото, където парите буквално растат по дърветата и където новопристигналите идалгоси правят състояние.

Как божествената напитка на маите се превърна в глобална индустрия?Любовта на човечеството към шоколада започва преди няколко хилядолетия

Надлъж и нашир

Испания крие тайната на шоколада почти век, но когато Анна Австрийска - дъщеря на испанския крал Филип III, се омъжва за Луи XIII, я отнася във Франция. Шоколадът бързо става популярен в Европа до края на 17 в. Сред множеството нови вкусове, които идват от Америка, той е особено завладяващ. Пиенето на какао се превръща в магически еликсир с лечебни свойства и начин за общуване.

Шоколадът е често свързван с лукс до степен на греховност, както и със здравословни свойства, които подобряват красотата и плодовитостта. До 1600 г. европейците използват думата шоколад, за да опишат сладкиши, напитки и сосове с вкус на какао.

Шоколадът скоро променя ежедневието на хората. „Преди шоколада закуската не беше обществено събитие, каквито са обядът и вечерята“, отбелязва Каролин Надо, експерт по испанска литература. Закуската става все по-популярна в Испания, паралелно с разпространението на шоколада. За тогавашното общество особено изискано е да поднесеш следобедна или лека закуска късно вечерта с пържено хлебче – прародителят на днешния чурос (пържена тестена закуска, популярна на Иберийския полуостров и Латинска Америка – бел.р.).

До 18 век страниците на европейските готварски книги са изпълнени с разнообразни рецепти с шоколад – белег за това колко важен е той за всички обществени прослойки. Стотици хиляди поробени африканци работят в нови плантации в Латинска Америка и по-късно в Западна Африка, за да отговорят на търсенето на разрастващия се глобален пазар.

Световните лидери обещаха да сложат край на обезлесяването до 2030 г.Експерти приветстваха този ход, но предупредиха, че предишна подобна сделка от 2014 г.

Глобализация и неравенство

Глобализацията на шоколада задълбочи неравенствата. 100% от какаото в света се произвежда от райони, където употребата е едва четвърт от световното производство. Африканците консумират най-малко шоколад - под 4 на сто, докато на Европа, САЩ и Канада се пада 75% от консумацията на шоколад.

Производството му до голяма степен е все още ръчно, бавно и трудоемко, както през 17-19 в. и осигурява препитание на 50 милиона души в развиващите се страни. Пандемията от COVID-19 прекъсванията на веригата за доставки, което удари силно производителите. Големите търговци на какао намалиха или спряха напълно търговията с какао за цели две години, за да устоят несигурното потребителско търсене по време на пандемията.

Настоящите тенденции имат дълбоки корени в миналото на шоколада. Консумацията на шоколад продължава да расте. Днес европейците са най-големите потребители на шоколад, а Обединеното кралство е сред най-високите потребители в Европа, с потребление на глава от населението от 8,1 кг годишно и най-големият пазар за шоколад за честна търговия.